Беше слънчева пролетна утрин . Листата на дърветата се поклащаха весело от повея на топлия южен вятър, а слънцето ги галеше нежно със своята златиста усмивка. Аз се разхождах безгрижно в китния обширен парк, искрящ от утринната омайна роса. Тогава, потънала в унес от въжделени, радостни мисли, аз видях двама влюбени, чиито души, пропити от мечтание, с възхита съзерцаваха прекрасното пролетно утро. В ръцете си те държаха няколко блокчета шоколад. В своето мечтателно опиянение те споделяха своите мечти, надежди, сред тази красива природна картина и в присъствието на сладкия божествен еликсир – шоколадът. Те страстно си разменяха парченцата, усмихваха се един на друг. По влюбените им погледи си личеше, че се обичат истински.
Те ми направиха силно впечатление. Аз се заслушах в техния разговор: думите, с които се обръщаха един към друг, жестовете – всичко беше толкова чисто и искрено, като в приказните сънища. Той я попита: “Каква е твоята мечта? Какво желаеш от все сърце най-чистосърдечно на този свят? Каква е въжделената ти цел?” Тогава тя със слънчева, бисерна усмивка му отговори, че за нея най-прекрасният миг ще бъде тяхната сватба и моментът, в който ще се реже сватбената торта. Жената радостно възкликна: “И тортата си я представям цялата в шоколад и най-отгоре нашите инициали също с шоколад. Представяш ли си колко романтично би било да вплетем имената си в сватбената ни торта! Така всичките ни познати ще ни запомнят като шоколадовите младоженци. Би било прекрасно, нали, скъпи?” А той и отговори с отявлено вълнение: “Да, мила, разбира се! Любов, обвита в шоколад – такава е нашата любов: чиста, искрена, безгранична. Тя свети ярко в душите ни като звездите вечер на небосвода. Като вплетем инициалите си в сватбената торта – това ще е едно своеобразно доказателство пред целия свят за нашата чистосърдечна обич. С нетърпение очаквам този миг.”
Аз слушах разговора им и те искрено ме учудиха със своята непринуденост и чистосърдечност в поведението си. Техните мечти изглеждаха като в приказките, където всичко се сбъдва. Те бленуваха за своята шоколадова сватба. Тогава се замислих всъщност какво е значението на шоколада и за неговото приложение в определени ситуации. И стигнах до извода, че шоколадът присъства в много от нашите слънчеви спомени, той е дъхът на нашето детство. Шоколад подаряваме на хората, които обичаме. С него ние внасяме радост в сърцата на тези, за които е предназначен и най-важното от всичко е, че шоколадът дарява с хиляди усмивки хората. В него има някаква магия, някаква вълшебна сила, която не може да се опише с думи. Не случайно когато навремето са открили какаото, са го считали за “божествена” напитка. Показателен е фактът, че са разменяли роби, както и злато за няколко зърна какао. Само най-знатните хора са имали честта да го опитат. Това по един или друг начин поставя акцент върху това, че в шоколада има някаква магична, приласкаваща сила, която ни озарява с усмивка и ни дарява щастие.
* * *
Историята е от конкурса
“С вкус на шоколад”
Шоколадена история за страхотни бонбони и едни несбъднати планове
Шоколадът на Сияна
Мляко и шоколад, нашето сладко минало...
Шоколадова страст
Усмивка, сладка като шоколад
Течен шоколад собствено производство
Любов в блокче шоколад
Годежен пръстен, скрит в шоколад
Шоколадът и аз
Шоколадче
Истинският вкус на шоколада
Течен шоколад и едно мляко с ориз, моля