След полунощната наздравица...

Беше последния ден на 1999 г. Приятелите ми почти насила ме заведоха на новогодишния купон в една колежка. Разболявах се и не ми беше до празнуване. Вечерта минаваше прилично, не беше нищо по-особено от обикновен купон. Към 10.30-11.00 ч. дойдоха още хора, но не им обърнахме внимание.

След полунощната наздравица домакинята седна на табуретката домен, но едно от новодошлите момчета ме хвана и ме придърпа да седна до него – “на по-широко”! Така се заговорихме. От дума на дума ме целуна. Разбрахме се да се видим и така от 01.01.2000 г вече 8 г. сме семейство. Имаме 2 деца и на всяка Нова година получавам по 2 подаръка.

Разказвам на малките всеки път нашата история – как сме се запознали с баща им, как е можело да се разминем ако не бях отишла и как една обикновена празнична вечер стана незабравима. А съпругът ми ме дръпва и ми казва, че тогава е почувствал как с мен може да прекара живота си. Дано е така.

За нас Коледа и Нова година са наистина специални и винаги ги прекарваме вкъщи. На Бъдни вечер той прекажда дома ни, а след празничната вечеря Дядо Коледа ни хвърля чувала с подаръци на балкона. Танцуваме и си казваме, че наистина стават чудеса.

* * *

Участва в конкурса “ Моята най-хубава Нова година у дома!”