Заедно

Аз бях от хората, които не празнуват Коледа и не се въодушевяват особено от предпразнични приготовления. Не бях привърженик на разменянето на ненужни подаръци, украсяването на елхички, а най-малко от всичко исках да приготвям празнична вечеря.

Но мъжът, когото избрах за свой спътник в живота се оказа от хората, които обичат Коледа с подаръци, елхички и разбира се с празнични вечери със семейството.

Работата ми по това време беше свързана с доста пътуване, и тъй като не изпитвах нужда да почивам на Бъдни вечер и Коледа, винаги поемах работата на колегите, защото за тях беше важно да бъдат със семействата си на празниците. Първите няколко години от съвместния ни живот съпругът ми отиваше да празнува при родителите си, а аз поемах поредната командировка. Това продължи докато една година не се случи нещо, което промени изцяло отношението ми към празника.

Беше 23 декември и аз бях командирована в едно градче в северна България, там разбира се хотел нямаше, така че ме настаниха в къщата на една възрастна жена. Още с влизането ме лъхна аромат на борови иглички и разбрах, че моята домакиня е от интензивно празнуващите. А когато видях и самата нея, убеждението ми се засили. На около 60-65 години пълничка, с розови бузи и миришеща на всичко вкусно, за което можете да се сетите. С ужас установих, че ако остана при нея и за следващата вечер, ме очаква един от най-страшните ми кошмари – семейна вечеря с децата и внучетата й.

– Сигурно ще останете само за тази вечер, а утре ще се приберете да празнувате. – каза ми с усмивка тя, като очакваше потвърждение.

– Аз не празнувам Коледа. Но наистина ще си тръгна утре. Не искам да ви притеснявам на празника.

– Защо не празнувате?

– Според мен всеки ден може да бъде празник, нямам нужда някой да ми казва на кои дати да празнувам и на кои не.

– Но смисълът на това да бъдеш на празника с хората, които обичаш е да им покажеш, че те са най-важни за теб и можеш да оставиш всичко друго за да бъдеш с тях на този ден.

Толкова болезнено права беше, че на другия ден си свърших работата колкото можах по-бързо и вечерта пристигнах в София. Реших да изненадам любимия като отида направо на вечерята у родителите му. Очакваше ме голяма изненада – когато отидох се оказа, че той не е там.

– Къде е Стоян? Всяка година ли закъснява толкова на бъдни вечер?

– Ами ти ни кажи, той нали всяка година е с теб за празника.

– Как така с мен?

– Нали си празнувате двамата и за това не идвате у нас. Искали сте да бъдете сами. Всяка година се караме със Стоян, защото не искате да сме заедно, като нормално семейство.

Стоях вцепенена. “Значи той ме е лъгал през цялото време. Сигурно сега е с някоя друга. Всичко между нас е свършено. И сигурно има наглостта да е с нея в нашето легло. Сега ще види той една незабравима Коледа.” И с тези мисли се отправих към вкъщи. Отворих вратата със замах и се спуснах към спалнята и го видях...

Беше сам...

– Я какво ми е спуснал дядо ти Коледа през комина, най -хубавия подарък. – каза и се усмихна толкова чаровно, че и малкото останала ярост се изпари от мен.

– Реших тази Коледа да съм с теб – казах все още задъхвайки се – ходих и у вашите, защо ме лъжеше че ходиш при тях на Бъдни вечер?

– За да не разбереш, че оставам сам.

– А защо не ходиш наистина при тях?

– Защото не мога да празнувам истински без теб, а и как щях да им обясня защо не си с мен . Щяха да ме съжаляват и да им проваля вечерта.

– Ако знаех, никога нямаше да те оставя сам.

– Важното е, че не знаеше, а дойде.

Това е най-хубавата ми коледа. На следващата дори направих вечеря, а на по-следващата имахме и елха...

* * *

Участва в конкурса “ Моята най-хубава Нова година у дома!”