Не знам какво е любовта
така и не научих...
Може би е
ферма за пеперуди –
милиони гъсенични мечти,
които се раждат за миг.
В стомаха.
И отлитат – неизвестно къде,
неизвестно кога,
неизвестно с кого...
Може би е
нещо като да тичаш
с токчета
по калдъръмени улици –
падането е
неизбежно – люляково –
като вярата,
за нечии прегръдки.
Може би е
нещо, като всяко друго нещо:
като въздуха – незабележима
като водата – прозрачна
като гравитацията – необходима
като слънцето – топла...
Може би е
като всички тези неща,
без които не бихме
могли да живеем.
А може би
просто си я измисляме
понякога – просто така,
за да сме сигурни,
че ни има.
* * *
Да казваме “Обичам те!”
Как да покажем любовта си
Жигосана със хъс