Стълбището във входа – общо или ничие?

Какво се случва с общите стълбища в жилищни блокове и кооперации? Как и кой ги поддържа? Естествено ще кажете има си домоуправител, събират се пари, наема се чистачка и всичко е наред. Да, това е на теория. Но по-интересно е какво се случва на практика.

Влизаме в някои блокове и виждаме изпопадали мазилки. Вървейки нагоре по етажите сме като в един истински постмодернистичен музей – на един етаж непотребно детско легло, на друг бебешка количка, трети е превърнат в ботаническа градина, а четвърти в склад за непотребни вещи. Е, на кой му пука какво е по стълбищните площадки на блоковете – нали се ползва само асансьорът, дори не е необходимо да се чисти. Но, ако това е мисленето с години – явно се натрупва не само прах, но и проблеми.

Влизаме в друга кооперация. Там също е старо, ухае на манджа, но по стените има картини.

Свързани статии

Мили съседи, защо синът ви драска блока?

Шумният секс ядосва съседите

Как да не влудяваме съседите?

Разглеждаме европейски градове и отначало се чудим всички сгради ли са административни, но се оказва, че там всяка кооперация украсява входа си с цветя, за Коледа с елха. Там всичко е в един стил – един цвят дограми, един вид балкони и всичко изглежда някак подредено и красиво.

Един поглед на нашенски блок или кооперация и ще се убедим, че всеки е на собствено мнение – един остъклил балкона, друг сложил външни щори, трети боядисал дограмата, четвърти сложил чардак... авангардизъм, граничещ с грозотия.

И една голяма част от хората всеки ден се прибират в такива сгради, минават през общи фоайета и асансьори, качват се по общи стълбища... как успяват да живеят в хармония със себе си и със съседите е наистина интересен въпрос.

Как смятате, че е редно да се стопанисва общата собственост и как намирате общ език със съседите? Практическите съвети от минали по този път могат да предотвратят много междуетажни войни и да направят живота ни по-лесен, по-красив и по-хармоничен. И току-виж сме открили, че на долния етаж живее нашата сродна душа, а пък на горния чудесно семейство, с което да споделяме летните си почивки.