Лаптоп - удобно, малко, практично

Казвам се Мария и съм на 19 години. Студентка съм първа година в София. С моите връстници сме доста привилегировани. Известни сме като "поколението на технологиите". Самата аз съм седнала зад компютър още в началното училище. Никога не ми е било проблем да се справям с машините, самоука съм, но съм и посещавала специализирани курсове за по-специфичните софтуерни новости. Помагала съм както на назаднали съученици, така и на родителите си.
Своеобразен "емоционален шок" настъпи, когато се преместих да уча от Пловдив в София. Неудобно беше да се помъкна с огромни монитор, компютър, тонколони, клавиатура etc. Логичното решение беше едно - преносим компютър. За пръв път ми се налагаше повече от 5- 10 минути да си имам работа с лаптоп - едно компактно, удобно, а и (след дълго избиране:) доста симпатично устройство. Въобще не се замислих, че експлоатацията ще е по-различна от тази на PC-то.
И ето - с първите дни дойдоха и първите трудности. Започна системна покупка на аксесоари към лаптопа. Не можах да свикна с неудобния за мен тъчпад (за разлика от мои колеги, които и до днес си го използват). Взех си малка и симпатична мишчица. От време на време използвах тонколоните на съквартиранта ми, но накрая се сдобих и със слушалки. Системно си използвам неговите принтер и скенер - още не мисля да заделям пари и за това.
Не че се оплаквам - свикнах с notebook-а. Малки трудности ми създава още клавиатурата. Заради по-малките й размери и различното разстояние между буквите трябва доста да внимавам за неволни грешчици.
Това е най-важното за мен и моите "неволи" с технологията;) Сайонара!