Това е моят цифров диктофон. Както моят съпруг се шегува – най-голямата щуротия, която имам. Дори продавачът в магазина не знаеше точно как работи, но покрай нас научи. Исках да си го купя понеже обичам да пътувам и срещам много интересни хора, и реших, че трябва да ги записвам. Предимството му пред обикновените диктофони е, че всичко записано може да се качва на компютъра директно и там да се обработват звуците със специална програма. Лесен е за пренасяне, лекичък, и ако иска човек може да записва без да му се налага да носи микрофони и тежки апаратури. Записала сам почти всичките си приятели и това ми е скъп спомен за времето когато не сме заедно. Единственият запис, който не се получи, беше песента на щурците край Банкя.
Общо взето съм доволна, но е прав мъжът ми като казва, че това е най-голямата щуротия, която имам.