Телефонът

Определено е удобен и практичен, но и толкова досаден. Не мога да разбера цялата истерия около мобилните телефони. Моят предишен телефон беше толкова голям и грозен, че даже едни тинейджъри ми се подиграха в маршрутката. Не, че нямам пари, просто такъв ми попадна, безплатно и си го ползвах доста време. За мое най-голямо съжаление ми подариха нов по-хубав, и ми се наложи да го сменя. Вече не ми се подиграваха, но аз лично не виждам разликата. За мен е важно да има зелена и червена слушалка. Не мога да разбера как може някой да даде 1000 лв. за телефон. Колкото и екстри да има, в края на краищата той служи основно за да говориш с някой. Чувствам се като от друга планета, когато чуя за: Wap, MMS, GPRS, Java и т. н. Във фирмата ми плащаха сметките, дадоха ми карта с някакъв тарифен план, мъжът ми работи за един от мобилните оператори и той ми подарява и поддържа телефоните, и аз за нищо друго нямам грижа.

Аз отдавна недолюбвам телефона. Май е професионално изкривяване откакто бях секретарка. Не обичам да го вдигам. В къщи има 3 от тях (на трите телекомуникационни компании) и е истинско предизвикателство някой да се свърже с мен. Приятелите ми се сърдят за което.

В момента съм по майчинство и докато си играя с моя бебок нищо друго не чувам. Добре че си имам мъж с телефон, та той говори и после ми предава ако има нещо, което ме засяга. Май това е техниката, която не обичам и може би затова ми се вижда безсмислено претрупана и усложнена.