Приложна магия

Техниката в днешно време е истинската приложна магия, спестява толкова много усилия и отваря врати за толкова много нови възможности. Може да се каже, че все още не съм навлязла пълноценно в този изпъстрен с чудеса свят и не съм използвала дори една малка част от великолепните техно открития, които правят живота доста по-лесен и доста по-интересен – лека кола, миална машина и т. н. Но специално за този конкурс реших да си направя един експеримент и да пиша за нещо, което нямам, но бих искала и това е един малък скромен PDA /Personal Digital Asistent/. С една дума да приложа имитативната магия на думите, да видя дали ще успея да материализирам един hand held.

Преди време ми сглобиха един компютър, с който можех да извършвам текстообработка, но в последствие се оказа, че не мога да правя почти нищо друго с него – дори няма да мога да го продам в близките петдесет години. Но аз като предвидлива баба пенсионерка, която си знае от сега, че едва ли положението с пенсиите ще е много по-различно, смятам да го запазя като антикварна ценност за черни дни. Приложението му в момента е основно за слушане на музика и най-вече за редене на пасианси от страна на майка ми. Изнамерих си и едно прекрасно малко лаптопче, не знам коя употреба, за гледане на филмчета. Да си го разнасяме с детето из стаите, следвайки най-топлото. Тракайки със зъби се чувствахме далеч по-уютно, когато и мечо Пух тракаше зъби с нас. Та както се вижда това чудо на техниката се използва за прожекция на детски филмчета. Голяма забава е, вече мога да разиграя по роли “Стюър Литъл”, “Брата на мечката” и какво ли още не. Съжалявам, че не си отбелязвам някъде, защото едва ли много хора могат да се похвалят, че са гледали 100 пъти “Книга за джунглата” например и дори не им е досадно. Но в крайна сметка се оказва, че на тези машинарийки или някой си играе, или се рисуват картинки или се гледат филмчета и аз не мога да се доредя да почета или да попиша, защото докато свърши за трети път филмчето за вечерта се оказва, че отдавна съм заспала, тананикайки си “Хапваш ли мухи... не... аз ги ям по три!”. Та при толкова много техника моя се оказва единствено старата пишеща машина. То както е тръгнало ще забравя да пиша и затова толкова много си харесах hand held-а, като го видях за първи път. Дори смятам, че това техно чудо е разработено специално за мен. Това е една прекрасна малка джаджа, в която можеш да побереш любимата си библиотека от около 200 книги, 200 снимки и музика. Можеш да си четеш от него навсякъде, дори и на тъмно и даже тогава, когато на съседния компютър тече поредното извъртяване на “Робин Худ”. Можеш да си пишеш на него, да го използваш като органайзер, дори да си запишеш сто рецепти и да си го разнасяш в кухнята, вместо да ровиш из дебели мазни книги или да притичваш до големия компютър и хоп накрая манджата загоряла. Разбира се, че можеш да се включваш с него и към интернет. И се побира дори в една малка женска длан. Можеш да го носиш в дамската си чантичка, можеш да си записваш телефони в него, часове за срещи, да си четеш книжка в ужасния трафик рано сутрин. С една дума можеш да си измислиш хиляди полезни и приятни занимания. И един бонус има вградена игра с едни цветни топчета. Ама това да не го кажете на някого, защото определено го пазя в тайна. Ако се сдобия с такова чудо на техниката ще си го държа под възглавницата и когато всички заспят ще си играя на топчета. Поне докато не се намери някой желаещ да му го шервам. Е, аз си споделям компютрите с удоволствие и като гледам как се развиват днешните деца, скоро ще си ги връзвам в мрежа.

Както виждате съм пределно скромна в желанията си – това е само един малък дамски аксесоар. Чудя се кога ли ще мога да го материализирам при себе си?

Пожелавам на всяка техно дама да има по едно такова бижу в ръката си. Вече мечтая за следващото си техно желание и очаквам следващият конкурс. Ако се окаже, че се сбъдват определено ще гласувам да стане ежемесечен.