На ти с технологиите?!

На "ти" с технологиите?!?
Кой?
Едва ли има човек, който да е на "ти" с всички технологии? Но е чудесно да ги опознаваш и използваш!
Аз съм пенсионерка, начална учителка. Справям се уверено с домакинските си уреди – пералня, микровълнова...
На "ти" бях с мотопеда си, когато се омъжих преди 34 години. След това и с управлението на "Ладата", която сменихме с "Волга", а по-късно – с"Мерцедес", към който сега не проявявам почти никакъв интерес. Защо ли? Защото "Аз работя с компютър!". Това е израз, който до преди години голяма част от хората, използващи компютър в своята работа, казваха с гордост. Другите благородно им завиждаха, навярно водени от мисълта "Завистта е благо, от което ползваме се всички" /Йордан Радичков/. Днес, обаче, нещата стоят малко по-различно. Когато двама души си говорят, по-вероятно е да чуете изрази като: "Ти не използваш компютър? Нима нямаш електронна поща?", отколкото "Ей, как ти завиждам, че работиш на компютър!" А причината за това е проста. Да се научиш да работиш с компютър вече не е толкова трудно. Съвременните програми са с богати възможности и лесни за усвояване. Често това е причина да се възкликне "Никога няма да науча всичко!". А то не е и необходимо. Всеки, който използва компютъра в ежедневната си работа, работи с точно определени неща. Много рядко му се налага да използва някакви допълнителни функции. Софтуерът се развива изключително бързо, нови версии на програмните продукти излизат непрекъснато, но независимо от това основните дейности, за които те се използват си остават едни и същи /текстообработка, връзка с интернет, игри.../.
В "деня" на пенсионирането ми, с част от шестте заплати, които ми изплатиха, с и купих настолен компютър. Изкарах курс за компютърна грамотност и сега доста от времето си прекарвам пред компютъра. Когато работя с него, за мен е важно да разбирам това, което правя, а не механично да изпълнявам последователност от действия. Убедена съм, че ако се придържам към този стил на работа, ще започна да извличам с лекота мощта на моя компютър, тази "бездънна яма". На това се учим и с моите внуци – Алексия и Димитър, който също обича компютъра, но не му е приятно да го фотографират. На снимката съм с двамата, пред моя компютър. Гордея се и с другите си двама внука – Яни и Кристиян и съм щастлива, че от малки се учат да бъдат на "ти" с това предизвикателство – компютъра.