Да затваряме буркани или да отваряме буркани

Да слагаме ли зимнина или да не слагаме зимнина? Ето това е въпросът сега! Естествено над това размишляват само грижливите домакини, които държат да слагат на масата само най-доброто.
В момента има само един единствен плюс в това да седнеш да вариш сладка, да режеш круши и праскови за компот и да мелиш по цял ден домати и това е – екологичната загриженост – да не би случайно да погинем от нитрати, консерванти и всякакви други оцветители и овкусители, които на всички вече ни стана ясно, че са бавнодействащи отрови. Но пък вкусни – казват много хора – и си хапват. В крайна сметка все от нещо ще се споминем – няма вечни хора по земята.

Наистина само преди десетина години есенно време ми идваше в повече да помагам в тази семейна галимация наречена приготвяне на зимнина. В нашето, както и в повечето български семейства по онова време, си беше традиция да се правят всевъзможни домашни неща за зимата: сладки и солени. Почивните дни ги прекарвахме в рязане на домати, вадене на костилки от сините сливи, отцеждане на патладжани и прочие.
Така че лично аз имам чувството, че съм участвала в такъв род начинания за поне три живота напред и съм леко алергична.
Но тогава всички тези зарзавати и плодове бяха на много по-достъпни цени, както и другите продукти, необходими за направата на тези благини. Сега, ако ще си слагаш зимнина само за да ти излезе по-евтино е напразно усилие.
При условие, че дори да имаш собствена градина трябва да вложиш много повече труд и средства, за да изкараш някаква реколта, а в противен случай продуктите можеш да ги купиш на доста завишени цени и с порядъчно съдържание на нитрати. Откъдето следва, че е напълно нерентабилно да се слага зимнина.
Както по-горе споменах – единствения мотив да се заеме човек с такава тежка задача, е, че ще направи зимнината точно така както му се иска, както я обича и ще знае точно какво е сложил вътре.
Защото когато отидем в магазина и вземем от рафтовете бурканчетата с пъстри етикети и цветни картинки, които изглеждат чудесно, но когато решим да видим какво точно пише, че съдържат, често обикновените потребители се объркваме и накрая къде видели, къде не довидели, слагаме в торбата, защото все пак трябва и да се яде.
Навремето задължително ходехме на бригади, та по тази линия веднъж попаднах и в консервен комбинат. Първата ни задача беше от една поточна линия, по която се движеше зелен фасул да махаме боклуците и мишките. Това така или иначе трябваше да го правим с голи ръце, така че да ме прости мишия род, но може би някой техен роднина е бил нарязан от резачката по моя вина. Също си спомням огромни казани с доматено пюре, което ухаеше толкова отвратително, че никога не бих си поръчала доматен сок. Но пък имаше едни супер вкусни месца, с които се изхранвахме. Колко са били здравословни не знам, но помня, че една приятелка си тръгна от лагера, защото си поряза ръката и получила инфекция, та цялата й ръка се наду. Но пък иначе бяха славни времена, въпреки че и до ден днешен избягвам да ям консерви.
Не знам дали сега има доброволчески отряди по консервените комбинати и какви са хигиенните условия, но мисля, че един месец работа в такова заведение ще ви откаже поне за десет години напред от купените консерви.
Вие може да не сте имали такива преживявания, но дилемата си остава – да правя ли зимнина или да не правя?
Както виждате и едното и другото си има своите плюсове и минуси, но като че ли трябва да се придържаме към златната среда малко от едното, малко от другото и да са здрави фризерите, че вече може да замразяваме продукти.

* * *

Зимнина – тема от форума
Да слагаме или не туршии
Моята туршия
Внимавайте с опасните оцветители и подсладители
Кои са опасните оцветители?
Коя хранителна добавка за какво е
Мистериозните Е-та в храните