Защо е важно качеството, а не количеството на храната?

В най-тежкото време на Голямата депресия Джордж Оруел написал следното за работещата класа във Великобритания: „Основното в хранителния им режим е бял хляб и маргарин, солено говеждо, чай със захар, картофи – ужасна диета. Няма ли да е по-добре, ако похарчат повече пари за здравословни неща като портокали и черен хляб? ... Да, по-добре ще е, но нито едно човешко същество няма да го направи ... Милионерът може би ще се наслади на закуска от портокалов сок и диетични бисквити, но безработният няма ... Когато си недохранен, измъчен, отегчен и нещастен, няма да ядеш безвкусна здравословна храна. Иска ти се да си хапнеш нещо малко по-вкусно.“

Оруел е описал нещо, което в световен мащаб се е превърнало в един от пренебрегваните бичове за обществото – лошият начин на хранене на бедните. Когато хората си помислят за недохранване, обикновено си го представят в най-сериозната му форма – отпуснати дечица с подути кореми, малките жертви на глада. Има обаче също и хронична манифестация на глада, в по-мека форма, но по-разпространена. Тя засяга онези, които изяждат достатъчно калории, но с твърде малко полезни вещества (витамини, минерали и т. н.). Те страдат от болестите, причинени от приемането на храни с много малко полезни микроелементи.

Шокиращо е, но тези болести са доста разпространени. Повече от половината жени в Индия и 2/5 от жените в Индонезия имат анемия – липса на желязо. Липсата на витамин A води до сбръчкване на мембраните на органите, което ги прави уязвими. Първо страдат очите – половин милион деца ослепяват всяка година. После и другите органи: половината от тези деца умират в следващите 12 месеца. В Малави, държава в Африка, една трета от населението не приема достатъчно калорична храна, при две трети има липса на витамин A.

Такъв недостиг причинява вреда в дългосрочен план не само на обществата, но и на индивидите. В сравнение с по-добре хранените им връстници, недохранените деца са по-болни и по-малко образовани (вероятно, защото не могат да се съсредоточат в клас). Възрастните, които не се хранят с достатъчно качествена храна, печелят по-малко и в повечето случаи умират по-рано. Гладът опустошава страните, лошият начин на хранене незабележимо ги осакатява.

Правителствата често се опитват да решат проблемите с изхранването едновременно с проблемите на глада като сервират евтина храна. Индия подпомага изхранването на повече от 400 млн. бедни хора. Египет харчи 2 млрд. долара на година за евтин хляб. Този тип политика не прави почти нищо, за да достави полезни хранителни вещества на хората, на които им трябват.

Нужни са малки интервенции: добавяне на йод в солта или пък раздаване на малки количества витамин A. Дори и относително малки дози ще помогнат. Така ще се разреши една от най-големите трудности на развитието. На пръв поглед с не особено значителни действия, могат да се направят огромни инвестиции в бъдещето. Когато от бизнес училището в Копенхаген попитали няколко икономисти, спечелили Нобелова награда, какъв е най-добрият начин да се изхарчат пари, за да се помогне на света, те посочили преди всичко хранителни проекти. Витамин A като добавка струва 1-2 долара. Ползата от него – превенция на фатални болести, по-високи печалби на хората за целия им живот – ето какво огромно значение има малко по-големият разход, който трябва да направят бедните хора. Оруел казва защо това е невъзможно. Бедният иска нещо вкусно и едва ли ще повярва на експертите диетолози, които посочват предимствата на правилния хранителен режим (богатите западняци също не се хранят правилно). Или пък самата храна не им е приоритет. Както твърди Оруел „винаги има нещо евтино и приятно, което да те изкуши.“ Изводът е, че хранителната политика на бедните държави трябва да се промени. Непостоянните усилия са напразни. Но правителствата, компаниите и международните институции могат тихомълком да направят нещо добро. Големите хранителни компании са заети да тъпчат пакетираните храни допълнително с полезни витамини и минерали, а хората ги купуват, защото им харесва вкусът. Обогатените с витамини храни също добре се продават. Публичните средства трябва да се насочат не към снабдяването с евтина храна, а с осигуряването на полезни храни за тези, които не могат да контролират какво ядат – деца и бебета. Най-важният период от живота на всеки човек в хранително отношение са първите 1000 дни. Подобряването на диетата на най-малките ще им стори добро за цял живот. Но това зависи от образование и активни политики, а не от евтин ориз.
По материали от „The Economist“

Прочетете още:

• Най-много ядем бял хляб
• Топ 5 на суперхраните
• Енергийна закуска с банан и сусамов тахан
• Анемия и бременност