Умората в лила

05.08.2011г. / 09 44ч.
Вергиния Генова
Умората в лила

Стрес е да си постоянно на педал в работата, да не знаеш кой от де ще ти се накрещи, изграчи и изкряка, кой какво ще ти нареди и ще те овика. Накрая изкукуригваш в тоя работен зоопарк и спешно се нуждаеш от реанимация. Ако не я вземеш във вид на отпуск и шезлонг на море или на раница и пътека в планината, неизбежно я получаваш в болничната стая. Добре е да изберем първото, за да не ни се наложи второто.
Звучи така стряскащо, но за съжаление разбираме, че здравето ни се е влошило, чак когато е късно за козметични промени и се налага сериозно лечение. Жалко, че когато сме преуморени не започваме да ставаме лилави или пък да  изпускаме зловонни газове, така че за всеки да е ясно, че ни трябва почивка. И когато отново възвърнем цвета и свежестта си, да се включим с нови сили в работния процес.
Сега някои трупат умора и умора, и след умората пак умора, и когато със сетен дъх додрапат до пенсия, безкрайно уморени, нямат сили дори да си починат. Някои не успяват да стигнат до пенсия или достигат, но с категория ТЕЛК т.е. със сериозно влошено здраве. И понеже няма кой друг да ни каже – вземи си почивка, трябва ние да сме тези, които да следим за собственото си здраве и да си вземаме отпуск.
Оптималният вариант е на четири седмици по няколко дни почивка. Всеки е различен – на някои им трябва повече време да се отърсят от работните тегоби, на други по-малко. И най-вече зависи от работата – ако за нас тя е удоволствие и забавление, няма да чакаме с премрежен поглед петъка и да си мечтаем за морето още от февруари. В днешно време обаче малко са късметлиите, за които работата е удоволствие. И от там идват всички проблеми и в обслужването, и в качеството, а както виждаме и в здравето. Затова колкото можем да се занимаваме с приятни неща, да почиваме повече и да не чакаме да полилавеем, че да разберем, че имаме нужда от отпуск.
Не слушайте шефовете, малко са тези, които като ви видят с торбички под очите ще ви кажат „бе я утре не идвай на работа, вземи се наспи” или пък ако ви видят, че имате нужда от прическа, от козметик или очевидно, че водите застоял начин на живот ще ви кажат – „ще те пускам един час по-рано да влезеш във форма”. И понеже това са утопии от нас зависи дали ще намираме време за собствения си изглед и собственото си здраве. Много често в приоритетите нашето „Аз” остава много назад след детето, работата, къщата, готвенето и прочие, и прочие неизбежни ангажименти и когато се обърнем, то на главата ни не останала коса, та камо ли да отидем да ни направят прическа.
Затова действайте преди да е станало късно и да сте полилавели!

Прочете още:

Коментирай