Не се лекувайте сами

21.11.2007г. / 09 28ч.
Вергиния Генова
Не се лекувайте сами

Не се лекувай сам – това предупреждение може да го прочетете на много брошурки в лекарските кабинети. Но ако сте сериозно настинали, едва ли висенето с часове пред лекарския кабинет ще ви облекчи. Знаейки това, повечето от нас се доверяват на старите изпитани рецепти, на случайни препоръки на автобусната спирка, а най-разумните на аптекаря.

Но небрежното отношение може да доведе до задълбочаване на заболяването и трансформирането му в нещо много по-сериозно.
А само мисълта как с висока температура и адски болки да направим усилието да отидем до личния си лекар, който може и да не е на пет минути пеша от дома, да стоим там минимум половин, един час, чакайки всред още по-болни от нас може да ни откаже от това да потърсим лекарска помощ.

Но дори да сме от школата на стоиците или да обичаме да се самонаказваме с такъв тип садо мазо, след като сме взели бележка със завидните три дни болнични ни очакват още изпитания. Да, разбира се, трябва да минем през аптеката и без да гледаме какво са ни предписали на юнашко доверие да изпразним портфейла си. След това обаче трябва да се запътим до клона на банката, където ни превеждат заплатата. Да вземем бележка за НОИ и да я отнесем на счетоводителя на фирмата, в която работим. Сещате се, че тук чакане, там чакане, първия ден от болничните си го прекарваме на крак, втория в уреждане на административни въпроси и на третия вече сме още по-болни. И затова на четвъртия вместо да отидем на работа трябва да се отправим отново към нашия личен лекар, за да повторим процедурата. Е, при тази система как да не се лекуваш сам?

Но все пак е добре да знаем, че:
Трябва да внимаваме какви медикаменти си изписваме и да не вземаме повече от един по едно и също време, защото е доказано, че нещата може да се влошат, ако те се неутрализират едно друго или да доведат до странични ефекти, за които да се чудим откъде са ни дошли. Така че колкото по-малко лекарства вземаме, толкова по-добре.
И непременно трябва да четем листовките, които са в опаковките на лекарствата. Не случайно там пише – не ги изхвърляйте, може да ви се наложи пак да ги прочетете. И най-вероятно ще е така, ако не сме взели под внимание някое от страничните им действия.

Например най-популярното лекарство за самолечение при настинка е парацетамола, но той е противопоказен за хора с увреден черен дроб. Усложненията може да се неутрализират само с едно прочитане на листовката, а не с вървенето по коловоза – приятелката ми пие това, значи и на мен ще помогне.

Друг добър съвет е да избягваме антибиотиците – това са сериозни лекарства и трябва да се вземат само по лекарско предписание, и то когато са наистина необходими. Защото в голямото ни желание да оздравеем по-бързо може да се наблъскаме с антибиотици и когато положението се влоши и наистина ни ги изпишат, то вече основните вирусни щамове са се приспособили към тях и те не могат да ни помогнат.

Дори когато пием чай или си издухваме носа трябва да внимаваме. Защото, ако издухваме носа си твърде силно, може да си спечелим като бонус болки в ушите. Ноздрите трябва да се издухват внимателно една по една. Може би това е всеизвестен факт и рефлекс на всеки от нас, но на децата трябва да се напомня постоянно, защото те нямат изградени навици. Така че както виждате и когато се лекуваме сами трябва да знаем доста тънкости.

Все пак, ако самолечението ни в рамките на два три дни не даде желания резултат, най-добре е да потърсим помощта на специалисти.
Да не ги оставяме хората без работа, за какво са учили толкова години?

Коментирай