Българският хляб - бизнес, качество, цена

Качеството на хляба става все по-важен фактор, който определя избора на българските домакинства. Около този извод се обединиха участниците в състоялата се вчера, 9 октомври 2008 г., първа национална дискусия “Българският хляб – бизнес, качество, цена”, в Гранд Хотел “София”. В кръглата маса участваха представители на производители, търговци, държавни институции и на научните среди.

По-възрастните от нас добре помнят, че преди промените от 1989-та у нас имаше три вида хляб - бял, “Добруджа” и типов. Цената беше ниска, дори неприлично ниска, имаше хора, които купуваха типовият хляб с чували, за да си хранят с него свинете. Това не означава, че този хляб беше лош, просто беше толкова евтин, че по едно време бяха забранили купуването на големи количества хляб от един човек.

Тогава много от българите се чудеха, какво ли е това в магазина да има например 30 вида хляб. Е, сега има.

Но често се сещаме за онова време, когато имаше само три вида, но качествен хляб, какъвто сега понякога е трудно да се намери измежду тези 30 вида.

Дали това е въпрос на бизнес, на технологии, или на нещо друго, е друдно да се каже. Но много хора се оплакват например от това, че сегашният хляб много бързо мухлясва, или че сегашното кисело мляко не се разваля толкова бързо, колкото едно време.

Сега обаче всички са загрижени най-вече за здравословните храни.

Доц. Ангелова дм., от Национален център по опазване на общественото здраве, представи основните препоръки за здравословно хранене, а именно консумация на храни с ниска енергийна плътност (плодове и зеленчуци), богати на влакнини храни (пълнозърнести храни, зеленчуци) и регулярна физическа активност. “Хлябът е полезен и трябва да се консумира, особено пълнозърнестият”. Това обясни доц. Ангелова и добави, че е изключително важно да се обучават потребителите и особено децата какво е качествена храна.

През последните години консумацията на ръжен и пълнозърнест хляб в България се е увеличила, за сметка на белия хляб. Маркетингови изследвания, цитирани по време на дискусията, показват, че продажбите на пълнозърнест хляб са се удвоили – от 2% общо потребление през 2004 г. до 3.9% през 2007 г., а на ръжен хляб съответно – от 3% (2004 г.) до 4% (2007 г.), обяви доц. д-р Бистра Василева, от катедра Маркетинг на Икономически университет Варна. Тя добави, че по-голяма част от българските домакинства са традиционалисти в навиците си за покупка. Изследванията показват, че делът на продажбите на бял хляб остава най-висок, въпреки тенденцията за лек спад през последните четири години от 91% (2004 г.) на 89% (2007 г.).

Един от изводите, до който достигнаха както производителите, така и потребителите е, че критериите за качество на хляба трябва да се популяризират сред клиентите, за да се позволи всеки да направи информиран избор при покупката на хляб. Друго заключение на дискусията бе, че качеството на хляба зависи не само от съставките, които се използват за производството му, но и от технологията и оборудването, които използва съответния производител.

За първи път в България ХЛЕБОЗАВОДИ “Корн” (спонсор на вчерашната дискусия) пускат на пазара хляб от пурпурна пшеница – “Pur pur”. Компанията е единствената у нас, която притежава лиценз за производството на пурпурен хляб по оригиналната рецепта на Backaldrin – един от водещите производители на хлебни изделия в Европа.

Този хляб ще се произвежда с 65% съдържание на пурпурна пшеница като нарязан хляб с грамаж от 550 и 300 грама, както и под формата на земели. Суровините за производството на хляба се внасят от Австрия.

Пурпурното оцветяване на пшеницата се получава като резултат от високото съдържание на антоциани, които се съдържат в най-горните слоеве на пурпурното пшенично зърно и преминават в състава на хляба. Съдържанието на антоциани в пурпурната пшеница е около десет пъти по-високо, отколкото в обикновената хлебна пшеница. Изследванията на Института по психология на храненето към Федералния изследователски център по хранене в Германия показват, че антоцианите въздействат положително върху човешкия организъм, като:
забавят съсирването на кръвта и спомагат за намаляване на натрупването на тромбоцити;
“улавят” свободните радикали;
защитават клетката и действат превантивно срещу канцерогенните заболявания, т. е. те са естествени антиоксиданти;
оказват позитивно влияние на зрителните процеси и имат противовъзпалително действие;
имат положително въздействие върху хора, болни от диабет.

Хлябът се приготвя с различни добавки, най-често слънчогледови, ленени или тиквени семена, орехови ядки, които го правят изключително вкусен и още по-полезен.

И така, в ония три вида хляб, бял, “Добруджа” и типов май нямаше друго, освен пшенично брашно, сол, мая, но хората в България бяха по-здрави. Това разбира се не се дължи основно на вида хляб, а на начина на живот и хранене.

* * *

Всичко за диетите – на едно място