Изложби, литература, но най-вече филми от УКИ през октомври

Ето и програмата на Унгарския културен институт за октомври 2010 г.:

5 октомври, вторник, 18.00 часа Унгарски културен институт
In Memoriam: Йожеф Уташи. 40 дни от смъртта на поета
С участието на Иван Цанев, Иван Бориславов, Марин Георгиев
Йожеф Уташи е роден в Озд през 1941 г. През 1961-1967 завършва специалностите унгарска филология и народна просвета в Будапещенския университет. От 1972 г. е писател на свободна практика.
През 1968 г. се жени за филолога Ержебет Хорват. Работи като учител, а после е директор на училище. Имат един син – Йожеф (1969-1989), който умира от нелечима болест.
Първите си стихове пише като студент през 1965 г., излизат в Кортарш (Съвременник). По това време в хуманитарния факултет на Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“ се формира групата на т. нар. Деветима. Антологията им „Недостижима земя“ не успява да излезе дори и с препоръките на Ференц Юхас, Ищван Кормош, Ласло Наги и Михай Ваци. Най-накрая книгата все пак успява да излезе през 1969 г. с помощта на Йожеф Дарваш, председател на Съюза на унгарските писатели. Първата самостоятелна стихосбирка на Уташи излиза също през 1969 г. („Огън мой, знаме мое!“). Тя пожънва невероятен успех сред младите, а в същото време събужда съмнението на властите заради таящата се в стиховете му обществена критика. Втората му стихосбирка („Сирак на звезди“) прашасва дълги години в издателството, защото авторът не е съгласен да махне голяма част от стихотворенията си. Всички тези опити предизвикват у поета нервно разстройство, продължило дълги години. През 80-те години сборниците му със стихотворения за възрастни и деца излизат непрестанно (както и събраните му съчинения през 1984, 1988 и 2001 г.). От 2005 г. живее в Редич. Умира на 27 август 2010 след дълго боледуване.
През 70-те години Уташи често посещава България. Научава езика, превежда поети – Иван Цанев, Марин Георгиев, Иван Бориславов, Борис Христов, Нино Николов. Йожеф Уташи е превеждан на български от поетите Иван Цанев, Иван Бориславов, Марин Георгиев, Нино Николов, Александър Миланов.

13 октомври, сряда, 18.00 часа Унгарски културен институт
Изложба „Конклузия на илюзиите“ (Съюз на унгарските художници и приложници)
Представени автори: Марта Шимонфи, Ержебет Войнич, Петер Ковач, Мария Доромби, Агнеш Петер, Ева Мария Габор и Илдико Варнад
С участието на Марта Шимонфи, куратор на изложбата
Със своите произведения творците се стремят да докажат как се заражда и формулира реалността на илюзията в изкуството на нашата епоха. До какви изводи достига, върху какво се гради и какво дава неговата логическа система през XX век.
Илюзията е своеобразно изразно средство на изобразителното изкуство, което онагледява мисълта, прави реално невидимото, осезаемо въображаемото и по този начин неизбежно води до конклузия.
Изложбата цели да покаже по какъв начин виртуалният ни свят присъства в жанра на изобразителното изкуство, обогатявайки съдържанието му откъм преживявания. По какъв начин предизвиква фантазията, давайки й простор да се разгърне, за да ни доближи до разбирането на идейния замисъл.
Изложбата ще продължи до 15 ноември

14 октомври, четвъртък, 18.00 часа Унгарски културен институт
Re-Verse: Българският кондуктор – среща-разговор на унгарски и български писатели – Кристина Тот, Золтан Немет – Теодора Димова, Палми Ранчев – за Източна Европа и Балканите
По повод 125-годишнината от рождението на унгарския писател Дежьо Костолани
Дежьо Костолани е роден през 1885 г. в Сабадка (Суботица, Сърбия). Започва гимназия в Сабадка, изключен е и се дипломира в Сегед. През 1903 г. отива в Будапеща, където завършва унгарска и немска филология в Университета „Лоранд Йотвьош“. Тук се запознава с писателите Михай Бабич и Дюла Юхас. През 1904 г. се записва във Виенския университет. През 1905 г. се връща в родината, но не се връща в университета. Става журналист. През 1906 г. от вестник Пещи Напло го молят да заеме мястото на Ендре Ади като техен сътрудник. През 1907 г. излиза първата му стихосбирка „Между четири стени“ – получава признание, единствен Ади я критикува.
През 1913 г. се жени за актрисата Илона Хармош, която също пише, но под псевдонима Илона Гьорьог. През 1915 г. се ражда техният син – Адам Костолани. През 1933 г. се проявяват първите признаци на рака. От 1934 г. се подлага на множество операции. През 1935 г. се влюбва в Мария Радакович. На 3 ноември 1936 г. умира в Будапеща.
„Българският кондуктор“ е един от най-популярните разкази от книгата на Костолани „Корнел Ещи“. В девета глава на романа „Корнел Ещи“, излязъл през 1937 г., „Ещи бъбри с българския кондуктор на български и се наслаждава на ужаса от вавилонското езиково смешение“ (пр. Стефка Хрусанова, Изд. Пенсофт). Разговарят двама души, които не знаят езика на другия, дори не знаят един общ език. Тази случка е пример в унгарската литература за невербалните възможности за комуникация и в днешно време тя се е превърнала в един вид литературен топос.
На честването ще присъстват двама унгарски и двама български писатели, които ще прочетат свои нови версии на забавната история, а след това ще говорят за възможностите за разбиране между хора и култури и по-специално между Унгария и България, ще говорят за възможностите, недоразуменията и предразсъдъците в диалога на Балканите.
През 2003 г. на български и унгарски излиза книга със заглавие „Българският кондуктор“, в която четем разказите на български и унгарски автори – Тамаш Балог, Андраш Черна-Сабо, Георги Господинов, Янош Лацкфи, Жолт Ланг, Бойко Пенчев и Алек Попов.

15 октомври-29 октомври, петък, 18.00 часа Пловдив – Балабанова къща, ГХГ
Международни фотографски срещи – културно многообразие – откриване на изложбата на Атила Лорант, фотограф на списанията National Geographic, The Explorer
Фотографии на Атила Лорант и стихове на Петер Калои Молнар
Атила Лорант работи за The Explorer, National Geographic, Post Edison Computer Graphics. Награди: International Photography Award (САЩ, 2007). Номинации за корица на книга: Wapponi (2007 Kossuth), Children of the Amazon, Turkana wedding, Enawene Nawe, Rendeerherder. Други награди: бронзово отличие на Pro Typographia (2007), диплом от посланика на Мексико за принос в популяризирането в Европа на латиноамериканската култура, стипендия на Фондацията Blue Earth Alliance (Сиатъл, САЩ).
Изложбата, съставена от 50 фотографии, представя красотата и многообразието в нашия свят. В нея виждаме фотографии със сватба в африканско племе, виенско кафене, клане на прасе (мангалица) в Секешфехервар, индонезийски погребален обичай, фотографии, представящи живота на южноамериканските индиански племена и този на северните финландски народи саами, както и на пустинните номади.
Изложбата ще продължи до 29 октомври

18-22 октомври, понеделник-петък, 25-26 октомври, понеделник-вторник, 18.30 часа НАТФИЗ – Кинозала
Панорама на Бела Тар (Печ, 1955), режисьор, сценарист
Прожекция на филмите: Семейно гнездо, Веркмайстерови хармонии, Аутсайдер, Макбет, Есенен алманах, Сатанинско танго, Проклятие.
Съвместна проява с НАТФИЗ

18 октомври, понеделник, 18.30 часа – Семейно гнездо, черно-бял, 100 мин, 1979
Документален-игрален филм за живота на едно работническо семейство, борещо се с жилищен проблем, за техните взаимоотношения и за разпада на това семейство. Ирен, млада работничка, живее с дъщеричката си в жилище на края на града при родителите на мъжа си, който е на военна служба. В семейството са ежедневие убийствените спорове и препирни и това не се променя дори и след завръщането на съпруга. Още повече, бащата успява да събуди ревност у сина си спрямо съпругата му, която по този начин остава без всякаква подкрепа.
Филмът получава голямата награда на Филмовия фестивал в Манхайм през 1979 г., а в Будапеща – наградата на филмовите критици, наградите за режисура и операторско майсторство.

19 октомври, вторник, 18.30 часа – Аутсайдер, цветен, 124 мин, 1981
Андраш, когото всички наричат на галено Бетховен, е бивш възпитаник на дом за сираци. Работи като санитар в отделението за душевноболни в болницата на един малък град, а след това като обикновен работник във фабрика. Надарен с изключителни музикални способности, чувствителен и автономен по душа, заради липсата на семейна обстановка, образование и финансова сигурност Андраш инстинктивно търси възможностите и формите за себереализиране, за пълноценен живот и за изграждане на трайни човешки отношения. Въпреки емпатичната му същност го застигат поредица от неуспехи...

20 октомври, сряда, 18.30 часа – Есенен алманах, цветен, 115 мин, 1984
Хеди притежава старо и занемарено жилище. Тя живее със сина си и неговия приятел, с една медицинска сестра и нейния приятел. Всички те алчно спекулират с парите на жената, а след смъртта й – и с жилището й. Случайно съучастничество и жестоки злоупотреби мотивират техните сложни взаимоотношения.

21 октомври, четвъртък, 18.30 часа – Проклятие, черно-бял, 115 мин, 1988
„Карер, нашият герой, е човек, който точно знае какво да очаква от собствения си живот. Гледа на света от гледна точка, от която ясно се вижда пълната безнадеждност на живота му и въпреки това се заема с нова история, макар вече да знае, че може да се измъкне от нея само в ролята на губещ. В него обаче има нещо, което е по-силно от собствения му мироглед. Тази таяща се в него по-висша сила го отвежда до другия герой в историята, при певицата, която е не съвсем достоен предмет на неговите желания и чувства. Карер не очаква нищо от тази любов, за него тя е крайна човешка потребност, проявление на биологическия стремеж към човешка топлота в съдбовната му самота...?“ (Ласло Краснахоркаи)

22 октомври, петък, 18.30 часа – Веркмайстерови хармонии, черно-бял, 145 мин, 2000
Историята се разиграва в малко унгарско алфьолдско градче. Тук студът е истински, смразяващ – без сняг. Няколкостотин души стоят на главния площад около цирковата шатра, за да видят атракцията – трупът на един кит. Хората идват отвсякъде. От близките чифлици, от всички кътчета на Алфьолд, както и от съвсем отдалечените места от страната. Няма, безизразна и омотана в парцали тълпа следва огромното чудовище. Това странно състояние – появата на чуждите и изключителният студ – развалят и без това неспокойния ред в градчето. Човешките отношения се развалят, амбициозните участници в историята имат усещането, че могат да се възползват от ситуацията, а обречените и без това на пасивност хора изпадат в още по-голяма несигурност. Покачващото се до непоносимост напрежение се взривява от фигурата на Херцога, криещ се зад кита. Дори самата му поява е достатъчна, за да се освободят убийствени емоции. Не пощадява нито саможивите, криещи се зад паравана на научността, нито младежкия ентусиазъм, нито семейството – нищо от европейската култура, което се е консервирало през последните столетия като форма на поведение.

25 октомври, понеделник, 16.00 часа и 18.30 часа – Сатанинско танго I-II., черно-бял, 421 мин, 1994 (филмът ще бъде прожектиран на три части)
Хората са се изселили в продължение на годините от алфьолдско селище, намиращо се някъде в забутаната провинция. Останали са само три семейства, трима ергени и една вдовица с четирите си деца, както и кръчмарят. През октомври мъжете получават закъснелите си заплати, което е добър повод за семейство Шмит и за Футаки да зачезнат с парите на останалите, за да започнат нов живот.

26 октомври, вторник, 16.00 часа – Сатанинско танго III. (продължение от понеделник)

26 октомври, вторник, 18.30 часа – Макбет, цветен, 62 мин, 1982
Една от най-великите творби на Уилям Шекспир е „Макбет“ – драмата на обладания от жаждата за власт слаб човек. Един ден предсказват на Макбет, че ще стане крал. Подтикван от съпругата си и с нейна помощ убиват гостуващия у тях крал, докато спи. Приписват стореното на упоените от тях стражи, които не успяват дори да протестират срещу фалшивото обвинение, защото Макбет ще ги убие в ужасяващия си „гняв“. Новите владетели обаче не успяват да се насладят на властта си...

19 октомври, вторник, 18.30 часа Унгарски културен институт
Вечер на оперетата – по случай 140 години от рождението на Ференц Лехар
С участието на: Рада Тотева (сопран), Мариана Мирчева (пиано), Николай Павлов (тенор).
В програмата: творби на Ференц Лехар из „Веселата вдовица“, „Граф фон Люксембург“, „Циганска любов“ и др.
Ференц Лехар (30 април 1870, Комаром – 24 октомври 1948, Бад Ишл, Австрия), композитор, диригент. Баща му е офицер, през 1880 г. е преместен в Будапеща, където синът му става ученик на Ищван Томка, а по-късно учи цигулка в пражката консерватория при Антон Беневиц. От 1890 г. в продължение на 12 години работи като военен капелмайстор в Лошонц, Пола, Триест, Будапеща, Естергом и Виена. Започва музикалната си дейност с оперни композиции (Кукушка, 1896). На 21 ноември 1902 г. във Виена е изиграна първата му оперета „Виенчанки“, която се радва на световен успех. Най-голяма част от живота си прекарва в австрийската столица, където са представени успешните му оперети. През периода 1926-1938 г. живее в Берлин. След края на Втората световна война се премества в Цюрих и малко преди смъртта си се връща в Австрия. Един от най-изтъкнатите представители на оперетата от началото на XX век. По-важни оперети: Веселата вдовица (Виена, 1905), Графът на Люксембург (Виена, 1909), Циганска любов (Виена, 1910), Ева (Виена, 1911), Фраскита (Виена, 1922), Паганини (Виена, 1925), Страната на усмивките (Берлин, 1929), Гидита (Виена, 1934) и др.
Сопраното Рада Тотева завършва Нов Български университет специалност оперно пеене. Носител е на Специалната награда от Национален конкурс „Георги Златев Черкин“, Държавна Музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров“ и др. Рада Тотева пее на сцените на Държавен Музикален Театър „Стефан Македонски“ в София, Музикален Държавен Театър В. Търново, Варненска, Бургаска и Благоевградската опера. През 2004 участва в концерт в рамките на фестивала „Classic Open Air Solothurn“ в град Солотурн, Швейцария. Сред ролите в нейния репертоар са Деспина – „Така правят всички жени“, Барбарина – „Сватбата на Фигаро“, В. А. Моцарт, Джелилорум в мюзикъла „Котки“ на Ендрю Лойд Уебър, Розалинда в „Прилепът“ на Й. Щраус, Силва в „Царицата на чардаша“ на И. Калман, Лила в „Българи от старо време“ на Г. Карастоянов, Моника в „Четирима в леглото“ – мюзикъл от Сай Колман, Ариела – „Развод“ на П. Хаджиев, Ангела – мюзикълът „Секс таблетка“ на Димитър Вълчев и др.

По повод Националния празник на Унгария – 23 октомври

20 октомври, сряда, 18.00 часа Унгарски културен институт
Прожекция на филм: Жарка есен в студената война (реж. Юдит Коти – Юдит Топич), документален, 56 минути, 2006, с превод на български
Филмът ни представя събитията от унгарската революция от 1956 г. от световнополитически аспект. Освен историята и поражението на унгарската революция филмът говори и за отзвука за събитията в чужбина, не пропуска жертвите и бегълците от последвалите репресии. Документалният филм освен познатите унгарски филмови кадри използва наскоро открити архивни кадри от епохата от американския, френския, немския, английския и руския архив.

20 октомври, сряда Унгарски културен институт – конферентна зала
Фотоизложба, посветена на революцията „1956 – Надеждата за свободата“ Изложбата е предоставена от Министерство на външните работи на Република Унгария по повод 50-годишнината от революцията и е съставена от близо четиридесет табла на унгарски и английски език и с помощта на подбрани архивни кадри, цитати и обяснителни бележки представя в хронологичен ред предисторията, хода, потушаването и последиците от революцията.

20 октомври, сряда Унгарски културен институт
Представяне на книги и издания, посветени на революцията от 56-та
1956... за да остане следа; Прекрасният повод I; Прекрасният повод II; 1956 – Унгарската революция (брошура); 1956 – 56 снимки – 2006

25 октомври, понеделник, 17.00 часа Унгарски културен институт
Унгарската литература през последните петнадесет години – Беседи и дискусии, предназначени за българските литератори, преводачи и унгаристи
С участието на Чаба Батори, Ласло Бедеч, Кинга Ерьош, Дьорд Сонди и Тибор Залан.
Организатор: Фондация Цедруш с подкрепата на MASZRE – Репрографско сдружение на унгарските автори и издатели на специализирана и художествена литература
Лекции:
Чаба Батори: Бъдещето на едно минало (Унгарската литература отсам и отвъд границата);
Ласло Бедеч: Властта на контекста (Промени в литературното пространство на Унгария от 90-те години на XX век);
Кинга Ерьош: Държавното субсидиране на книгоиздаването;
Тибор Залан: След тъжната златна епоха (поезии, култури);
Дьорд Сонди: Порции и пропорции (Опити на един книгоиздател, главен редактор и българист)

28 октомври, четвъртък, 18.00 часа Унгарски културен институт
Представяне на унгарския брой „Литературен вестник“. Съставител на броя: Дьорд Сонди.
Броят излиза със съдействието на Фондация „Цедруш“ (Будапеща) с подкрепата на MASZRE – Репрографско сдружение на унгарските автори и издатели на специализирана и художествена литература
Унгарският брой и неговата притурка са посветени преди всичко на съвременната унгарска литература, представена чрез художествени и критически текстове на 36 автора, един график и 27 преводача.

29-30 октомври, петък-събота Унгарски културен институт
Компютърно пространство 2010 (www.computerspace.org) – 22-ро поредно издание на международния форум за компютърни изкуства и съвременни медии. С подкрепата на Столична община, Дирекция „Култура“
Единствено по рода си събитие в Югоизточна Европа. Програмата за всички събития в рамките на Форума можете да прочетете на сайта на Компютърно пространство.
„Компютърно Пространство“ е некомерсиален, международен фестивал за компютърни изкуства.
С всяка изминала година фестивалът придобива все по-голяма популярност. С 21 поредни издания зад гърба си и над 8000 участника (били те фирми, студия, или индивидуални участници) от различни страни от целия свят, днес „Компютърно Пространство“ е едно от най-големите и значими събития за компютърни изкуства в Югоизточна Европа.

* * *

Месец на британската култура в Столична библиотека
Фестивал на индийското кино през октомври