"Малкия Хектор и уроците на живота" на Франсоа Льолор

Накрая всички ставаме големи хора. С работа, семейство, дом и кола. Или поне натам сме се запътили. Повдигаме се на пръсти и се опитваме да погледнем малко над рамото на Живота. Само дето твърде бързо, твърде лесно, твърде често забравяме, че всъщност Животът винаги ще е по-голям от нас, колкото и да се повдигаме на пръсти, на каквито и стъпала, стълби или рамене да се покатерваме, за да станем по-високи, по-велики, по-непобедими. Забравяме да сме любопитни, само заради удоволствието от познанието, отучваме се да питаме, заради страха да не ни помислят за неграмотни, изработваме си безразлично изражение, да не би ако проявим чувства, да ни вземат за зле възпитани или слабохарактерни, свиваме се в черупки или се спотайваме под похлупаци, защото вече знаем какво е да ни обиждат, да ни унижават, да ни се подиграват. Въоръжаваме се с ирония, хапливост, неверие, подозрителност и последни технологични играчки, с които сами да си се забавляваме в добре укрепената си крепост на отчуждението от заобикалящите ни, които искаме да ни мислят (а вероятно вече и сами се мислим) за по-велики, по-непобедими, по-високи от останалите и от Живота (или поне си въобразяваме унесени в своето безметежно и безгранично невежество). Тогава почти задължително къде по-очевидно, къде по-тихомълком се катурваме от по-високото стъпало или пък се оглеждаме слисани, осъзнали, че всъщност май нито сме там, закъдето сме се запътили преди много време, нито сме онова, което сме си въобразявали, че сме или сме си мечтали да бъдем.
С малко повече късмет можем да попаднем на Малкия Хектор.

Малкия Хектор и уроците на живота е книга написана от името на едно малко момче. Това е една история за детето, което всеки от нас някога е бил. Как трябва да се живее? Лошо нещо ли са лъжите? Какво е да си умен? – отговорите на тези и други въпроси малкият Хектор открива с помощта на баща си, който е психиатър. Книгата ни кара да се замислим за малките неща в живота. По наивните си представи за света и простотата на заключенията си Малкия Хектор прилича на Малкия принц.

В живота човек трябва винаги да вижда добрата страна на нещата.

Лъвът не може да види добрата страна на нещата, понеже е забравил другата.

Крокодилът не разбира, че животът има страни.

"Очарователен психологически разказ, написан от психиатър, чийто интерес към човешкото съзнание е заразителен. Дори най-резервираният и незаинтересован читател ще бъде запленен от тази книга." -Cosmopolitan

"Франсоа Льолор е създал Малкия принц на XXI век. Продължава от там, където Екзюпери е спрял –Le Monde

„Льолор пише изключително леко, като летен бриз. Но под тази лекота се крият дълбоки философски въпроси." - Glamour

"Тази книга ни убеждава да намалим темпото. Да изключим за малко и да се замислим върху важните неща в живота." -Spiegel


ИК "Локус пъблишинг"

* * *

„Лятна буря“ на Сандра Браун