IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Megavselena.bg Boec Posoka

Спасяват дъб и чинар с европейски проект

28.07.2011г. / 13 36ч.

Аз жената

Спасяват дъб и чинар с европейски проект

Дъбът в местността Картала край с. Аврен, обл. Варна, който беше отличен като „Дърво в опасност“ в миналогодишното издание на конкурса „Дърво с корен“ е предложен за обявяване за защитено дърво, съобщиха от Община Аврен. Като собственик на земята, върху която се намира дървото, институцията е подала необходимите документи в Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Варна. Очаква се комисия от експерти да посети дървото до края на седмицата и да извърши проверка на подадената информация, след което да се вземе решение за започване на процедура за обявяване на дървото за защитено.

До изготвяне на необходимата документация за подаване на предложението от страна на Община Аврен се стигна благодарение на екоекспертите в общината и усилията на номиниралия дъба – Петър Йовев от с. Аврен. От 2 години той се бори да бъдат взети мерки за опазване и съхранение на дървото, като една от стъпките в тази посока беше и номинацията на дъба за конкурса „Дърво с корен 2010“. В конкурса дървото беше отличено в категория „Дърво в опасност“, което спомогна допълнително за задвижване на предложението за обявяването му за защитено. Това отличие донесе на дървото и ваучер от 500 лв., които ще бъдат похарчени за дейности по опазването му.

Другият победител в категорията „Дърво в опасност“ в миналогодишния конкурс – чинарът в парк „Бедечка“ в Стара Загора, също получи 500 лв. за дейности за опазването и съхранението му. Дървото вече е инспектирано от специалисти, които дадоха конкретни насоки какви стъпки и процедури да бъдат предприети за укрепване на 600 годишното дърво.

Чинарът вече спечели много приятели – ученици, студенти и граждански организации, които решиха да подкрепят дейностите по опазването му с доброволен труд. През септември номиниралите дървото ученици от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Стара Загора ще се срещнат със специалистите и доброволците, за да набележат конкретните дейности и графика за изпълнението им.

Наградите в категорията „Дърво в опасност“ са осигурени благодарение на Фондация „Чарлз Стюарт Мот“.
Конкурсът „Дърво с корен 2011“ на Фондация „ЕкоОбщност“ е част от международния проект „Европейско дърво на годината“ на Фондация „Партньорство“ – Чехия.

В момента в Националния природонаучен музей в София гостува изложбата „Дърво с корен“, която ще може да се види там до края на седмицата. От 20 август до 10 септември 2011 г. паната с дърветата и техните истории ще бъдат изложени в двореца в Балчик.

Прочетете още:

Коментирай

Krasi ( преди 12 години )

Iskreno se nadiavam 4e Redaktorat chte publikuva moyat komentar sled kato go proveri i chte vzeme otnochenie po postavenia ot men problem.Priyaten den na vsi4ki ,koito obi4at i mislyat za dobroto na Balgariya i dezata ni.От редакцията:Редакторът, с Ваше разрешение, взима отношение: Моля, внимавайте във Фейсбук, не инсталирайте нов флаш плейър, ако ви предложи някой. За наше голямо съжаление редакцията в момента не разполага със специалист по извличане на шистов газ и друго отношение не може да вземе. Благодарим за разбирането.

отговор

krasi ( преди 12 години )

ДОБИВ НА ШИСТОВ ГАЗ В БЪЛГАРИЯ.ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ШИСТОВ ГАЗ В БЪЛГАРИЯ. Уважаеми Дами и Господа,Бихме искали да Ви информираме за нещо, което се случва на територията на Република България, с пълното съдействие на нашето правителство, начело с г-н Бойко Борисов.На 16.06.2011г. Министерският съвет, на свое заседание, одобрява подписването на договор с американската фирма ШЕВРОН България Експлорейшън ЕООД, като им дава 5-годишно разрешение да извършват проучване и добив на нефт и природен газ в Блок 1 Нови Пазар. Теренът е разположен на територията на Разград, Силистра, Добрич,Шумен и Варна. Там се намира и житницата на България-Добруджа, както и много от водните запаси на питейна вода за ?от територията на страната ни.Има солидни доказателства, че методът за проучване и добив на шистов газ, а именно хидравличен удар, е изключително пагубен за природата и замърсява подпочвените води. За хидравличния удар се използват пясък и вода, смесена с най-различни химикали. Фирмите, добиващи шистов газ, крият какви са използваните химикали, като се позовават на търговска тайна. Специалисти от САЩ са направили анализ на такава вода и много от установените химикали в нея са изключително токсични за човека. Голяма част от хората в България не са информирани как се добива шистов газ. Ако бяха, едва ли щяхме да допуснем това безумие! Ще си позволим съвсем кратко да опишем метода на проучване и добив на шистов газ: 1.Пробива се в шистовите скали на дълбочина от 2.5 - 4 км. 2.Под налягане (хидравличен удар) се изливат в шахтата милиони тонове вода, смесена със силно токсични химикали и пясък. 3.Скалите се напукват от налягането, химикалите и газа, които се намират в тях, започват да излизат от пукнатините /пясъкът се използва, за да държи пукнатините отворени през това време/. 4.Докато газът се събира по този метод, една част от него, заедно с токсичните химикали, отиват директно в атмосферата и въздуха. 5.Половината от сместа (вода, пясък, химикали), използвана в шахтата, остава долу в почвата, като замърсява необратимо нея и подпочвените води. 6.Другата половина от отпадъчните води се извлича в цистерни и се изсипва на определено място от компанията. Къде според вас ще е това място? /говорим за милиони тонове замърсена с химикали вода!/. 7.В резултат на този добив, почвата и водите стават негодни за употреба, а районите, в които се добива шистовия газ, постепенно се обезлюдяват и превръщат в пустини. Целта на писмото е да Ви информира за нещо, което вече хиляди хора знаят. Ако мислите, че това ще засегне лично Вас, семейството Ви, Вашите близки, би било добре да отделите време и да проявите интерес към тази предстояща екологична катастрофа, която съвсем скоро ще отвори пътя на Генно-модифицираните храни в България, поради невъзможност да произвеждаме жито /и не само/ в Добруджа.

отговор