Какво предлага Унгарският културен институт през септември 2011

Септемврийската програма на Унгарския културен институт за 2011 г. започва с думи на Шандор Мараи:

Стъкло
Късносептемврийски ден, тъй прозрачен и крехък, сякаш е от стъкло. Листата, плодовете, капещи на земята, издават звънтящ звук, като че се е строшило.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – септември)

1-9 септември Унгарски културен институт
Фотоизложба на Жолт Сабоки „Крепости в карпатския басейн – X-XVIII век“
Жолт Сабоки (1941-2009). През 1965 г. завършва училище по журналистика. От 1957 до 1961 г. работи като стругар и тогава у него се заражда любовта му към фотографията. От 1961 г. Жолт Сабоки започва активно да се занимава с това изкуство. През 1974 г. преминава на свободна практика. Следва поредица от негови самостоятелни изложби в Унгария и други европейски страни. Още от 1974 г. Жолт Сабоки се насочва към фотографското изследване на отделни културни центрове и региони. В резултат от неговите пътешествия се раждат многобройните му фотографски албуми с монографичен характер, съдържащи съответните научно-исторически студии. Два от тях са пряко свързани с България – „Книга за иконите“ (1981) и „Български манастири“ (1981). През 1988 г. Жолт Сабоки получава заслужено признание за своя талант – удостоен е с наградите „Бела Балаж“ и „За унгарското изкуство“.
На територията на Унгарското кралство са построени повече от петстотин крепости – отчасти върху антични и ранно-средновековни основи. Много от тях са изградени след голямото монголско нашествие през ХIII век, но по-късните епохи значително ги променят, докато след приключването на войните с турците и австрийците от ХVIII век идва времето на тяхната бавна разруха. Изложбата „Унгарски крепости“ ни дава възможност да вкусим от това огромно културно-историческо богатство.

2 септември, петък, 12 часа, Видин – Художествена галерия „Никола Петров“
Откриване на фотоизложбата на Петер Дюкич „Мостовете на Дунав“
В рамките на „Дунавската стратегия“
„Това е моят трети самостоятелен фотоалбум посветен на мостовете. В първия си албум („Мостове в Унгария“, 2005) представих най-хубавите, най-интересните мостове на моята родина. За втория („Покрай мостовете по поречието на Тиса – от изворите до устието“, 2007) заснех всичките мостове на река Тиса и забележителностите в тяхна близост. Третият представя мостовете на Дунава, най-голямата река в Унгария и Европейския съюз. Още по време на снимките, на пътуванията си край река Тиса, видях, узнах как, напредвайки покрай реката, се променя архитектурната култура, а в нейните рамки строителството на мостове. Всяка страна, дори и всяка част на страната си има своята специфика и характер.“ (Петер Дюкич)
Изложбата ще продължи до 30 септември

12 септември, понеделник, 18 часа, Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Йордан Атанасов „Хамовото семе“ (Издателство „Фабер“, 2011)
Откриване на изложба живопис на Татяна Полихронова
Книгата представя: Владимир Шумелов
Йордан Атанасов, поет, писател, главен редактор на старозагорския вестник „Литературен глас“. Роден в гр. Брауншвайг, Германия. Българин с родители от с. Драганово, В. Търновско. Завършил радиожурналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Сдружението на българските писатели, носител на наградата за литература и изкуство „Николай Лилиев“ на Общинския съвет – Стара Загора и на награди от национални литературни конкурси (Поморие, Сливен, Бобовдол, Кремиковци, Димитровград и др.). Участва в редица сборници и антологии. Превеждан е на френски, руски, гръцки, белоруски и унгарски език. Автор на стихосбирките: „Токов удар“ (1989), „Невидима рана“ (1992), „Монолог на дресьора“ (1993), „Вода, пясък и дух“ (1997), „Душата се завръща“ (2000), „Овъглена светлина“ (2002), „Страсти и гео-графики“ (2003) и на романа „Хамовото семе“ (2011).
„Хамовото семе“ е роман за емигрантството. Понякога си мислим, че българите не сме племе, склонно към емиграция – в оня мащаб и авантюристично-откривателски дух като други народи. Историческите факти сочат обаче друго. И причините при нас са конкретно-исторически – по-често, или социални – както днес, а и по времето, когато започва семейната сага в този роман – годините по време на Втората световна война (но всъщност доста по-рано – в самата зора на новия век). (Владимир Шумелов)
Татяна Полихронова е родена в Стара Загора. През 1986 г. завършва Средно специално училище за приложни изкуства (Сливен), а през 1994 г. – Факултета по изобразително изкуство във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност Графика в групата на проф. Никола Хаджитанев. В периода 1999-2007 г. е реализирала самостоятелни изложби в България (София, Стара Загора, Бургас, Варна, Раднево, Гълъбово и др.) и чужбина (Чехия, Германия). Участник в множество общи национални и международни изложби (Стара Загора, Пловдив, Бургас, Раднево, Ямбол, Плевен, САЩ, Германия и др.).
Изложбата на Татяна Полихронова ще продължи до 29 септември

17 септември, събота, 19.30 часа, Пловдив – Художествена галерия, Иконна сбирка
Откриване на изложбата „Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век“ (фотограф: Михай Дьомьотьор) и представяне на книгата „Тома Вишанов и неговата епоха“ (Български културен форум, Будапеща, 2009)
В рамките на „Нощта на музеите и галериите – Пловдив, 2011“
„Тома Вишанов е пример и символ за българите в Унгария, но не само за нас – дейността му може да бъде пример и за интелигенцията от цял свят. До ден днешен не знаем датите на раждането и смъртта му, не е познато и мястото, където е починал и със сигурност можем да припишем само едно произведение на него: това, което е подписал. Наистина, началото и краят на творческия му живот се губят в неизвестността, но резултатите и перспективите на творчеството му оставят дълготрайни следи: основаването на банската художествена школа, висококачествен синтез на западноевропейското бароково изкуство и на византийската художествена традиция, изграждане на културни и религиозни връзки между сърби, гърци, украинци и българи и всичко това в източната и югоизточната част на многонационална Европа, в Сремски Карловци, в сърцето на Унгария, в Пеща и Будакалас, след това пак в родината му в Банско, Рилския манастир, Бобошево и другаде.“ (Тошо Дончев, откъс от увода към книгата)
Изложбата се осъществява със съдействието на Художествена галерия – Пловдив и Унгарския културен институт

19 септември, понеделник, Хасково
Непреднамерената светлина – Фотоизложба на Золтан Ванчо на ХV-ия Джаз фестивал в Хасково (21-24 септември)
Золтан Ванчо (1972), фотограф. Работи като фоторепортер, водещ на фоторубрика в интернетпортал и като преподавател. Член на: Национално сдружение на унгарските творци (MAOE) (2005); Young Photographers United (YPU) (2004); Съюз на унгарските фотографи (MFSZ) (2002); Председателство на Съюза на унгарските фотографи (2002-2005); Младежко студио за фотоизкуство (1996-2006). Носител на множество стипендии и награди. Автор на самостоятелни изложби в Унгария, Словакия, Франция, Италия, Белгия, Куба, както и в редица групови изложби в Унгария и чужбина.
Автор на следните самостоятелни фотоалбуми: Between Nothingness And Eternity, 2010; Big Bang, 2010; Proximate Infinity, 2010; Mysterious Traveler, 2009; Ocean of Sighs – Cuba (Океан на въздишките – Куба), 2009; Unintended Light (Szandektalan Feny) 2009; Неподвижни филми – ретроспективен албум (авторско издание) 2008; Градове-двойки/ Будапеща-Париж (авторско издание) 2006; Долу Рибарските кули! Фотоалбум за Будапеща (издателство „Габо“), 2004; Поклонници (авторско издание), 2004; Тихи картини (авторско издание) 2002.
Изложбата ще продължи до 6 октомври

26 септември, понеделник, 18 часа, Унгарски културен институт
Представяне на най-новите творби на Золтан Поша, писател, поет, журналист (Мадяр Немзет) с участието на автора
Посветено на Деня на София, 17 септември. Съвместно със Столична Община – Дирекция „Култура“
Носителят на наградите „Атила Йожеф“, „Обершовски“, Булчу Берта“, „Селлеми Хонведелем“ и „Вилмош Петерфи“ Золтан Поша има двадесет самостоятелни книги. От 2003 г. издателство „Сепхалом Кьонвмюхей“ издава цялостното му творчество. Най-широкомащабното му произведение е философският роман-синтез от осемстотин страници „Свитъци от Златния век“, прерастнал в трилогия с излизането на романите „Бягство по четири пътеки“ и „Мастиленият небосвод на Средиземноморието“.
В поздравителния си адрес по повод шестдесетия рожден ден на Золтан Поша писателката Анна Йокаи пише следното: „За Унгария е уникално един поет да посвещава всичките си любовни стихове на своята съпруга. Золтан Поша е ексцентрик не само по тази причина: той например твърди, че гробът на Мерлин, вълшебникът от легендите за крал Артур, се намира в Балатонфьолдвар."
На въпроса доколко черпи от действителността истинското дясноанархистко алтер его на главното му произведение, „Свитъци от Златния Век“, Поша отговаря, че в романите си описва непреходната магия на младостта и „антимагията“ на саморазрушението. И в тях важен мотив е, че главният герой бива спасен от провал и бавно самоубийство от своята съпруга, Марта Барна.
Както обяснява, в стиховете си и в новите си прозаични произведения той желае да разруши погрешната представа, че е възможно да се пишат общочовешки значими творби само от сатанинската сфера на живота. Според него нашата устремена към края на света Земя трябва да бъде изведена от долината на смъртта към империята на живота чрез синтеза на магнетичните сили на поетите, на поетичното въображение.
Напоследък Золтан Поша пише и определено весели, забавни стихове. Имайки предвид точно това, Дюла Оби Обершовски през 1996 г. пише, че този поет има „блестящ и прикриващ възрастта поглед“. Приятели на Золтан Поша са били значими личности като осъденият на смърт за участието си в събитията от 56-та Дюла Обершовски, сценаристът Дюла Хернади, писателите Тибор Дюркович и Ервин Лазар. Според Поша не бива да се отричаме от приятелствата на младежките си години, защото отрязвайки част от младостта си, осакатяваме самите себе си.

27 септември, вторник, 18 часа, Унгарски културен институт
Миклош Янчо на 90 години – прожекция на филма „Обречените“, черно-бял, 87 мин, 1965, субтитри на английски
Режисьор: Миклош Янчо, сценаристи: Дюла Хернади, Луца Карал, оператор: Тамаш Шомло, с участието на: Янош Гьорбе, Золтан Латинович, Тибор Молнар, Бела Барши, Йожеф Мадараш, Янош Колтаи и др.
Беседа за изкуството на Миклош Янчо
Посветено на Деня на София, 17 септември. Съвместно със Столична Община – Дирекция „Култура“
Унгарският режисьор и сценарист Миклош Янчо е роден на 27 септември 1921 г. Двукратен носител на престижната унгарска награда „Кошут“, а също така и на наградата „Бела Балаж“ (връчвана на изтъкнати представители на унгарската кинематография), наградата на кинофестивалите в Кан и Венеция за цялостно творчество. Автор на 30 игрални и на множество късометражни и документални филма.
За филма: През 1869 г. областният управител Гедеон Радаи се заема да възстанови сигурността в страната. Част от дейността му е да издири и да обезвреди всички хайдути, които са взели участие в борбата за освобождение през 1848 г., ръководени от Шандор Рожа. Пленниците са държани в окоп някъде в равнината, където с изключение на няколко частни килии живеят под открито небе, на пустата земя. Разпитите се провеждат в близкия чифлик. Тук не се раждат истински присъди. Хората на властта се опитват да пречупят пленниците, използвайки всевъзможни жестоки психологически методи. Една от жертвите е и Гайдор, който с надеждата да спаси собствената си кожа, се превръща в доносник. По-късно жандармите не попречват на останалите пленници да удушат предателя. Накрая хората на Радаи прибягват до ефективна хитрост: устройват широкомащабен набор на войници. Обръщат се към един от бившите хайдути, възползвайки се от неговата доверчивост и горделивост, да избере от новаците хората си за свободния отряд. Когато отрядът е избран, обявяват присъдата на император Франц Йосиф: водачът е помилван, но момците му ще си получат заслуженото наказание. Жандармите заобикалят мъжете, които току-що са изпяли песента на вожда на революцията Лайош Кошут.
Цикъл от филми на Янчо (Народът още иска, Електра, моя любов, Частни пороци, публични добродетели) ще бъде прожектиран в Унгарския културен институт всяка втора седмица през октомври и ноември.

29 септември, четвъртък, 17 часа, Стара Загора – Куклен театър
15 години Малко театро (Унгария) – честване 15-годишния юбилей на единствения български задграничен театър в рамките на Международния театрален фестивал Пиеро 2011 (22-29 септември) със спектакъла: „Елада Пиньо и времето“. С участието на Габриела Хаджикостова, Виктор Тот и Николай Иванов
Стара Загора – Библиотека „Захарий Княжески“
20 години списание "Хемус“ – честване на 20-годишния юбилей на списанието с участието на главния редактор Светла Кьосева. Модератор: Пенка Ватова
Малко театро е основан през 1996 г. от Габриела Хаджикостова и известния и в България унгарски режисьор Ищван Наги, като независим алтернативен театър, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария. За петнадесет години театърът е създал 47 постановки, които се играят на български, унгарски и немски език. В кипящата дейност на Малко театро са привлечени повече от 80 творци от България и Унгария, а ръководеният от Габриела Хаджикостова театър изгражда собствен художествен почерк, с който печели признание в много страни в Европа.
През 2010 година Габриела Хаджикостова – главен художествен ръководител на театъра е наградена от президента на Унгария със Златен почетен кръст на Република Унгария.
Списание „Хемус“ е основано през 1991 г. от Дружеството на българите в Унгария по инициатива на Тошо Дончев, който става и първият му главен редактор (1991-2001). Списанието е събрало в своите 60 броя най-доброто от съвременната българска литература на унгарски език, изследвания за историята на българите в Централна Европа, фрагменти от българо-унгарските културни връзки през вековете. На базата на натрупания материал се съставят тематични сборници, които са важен компонент в междулитературните отношения на двете страни. През 2003 г. бе издаден сборникът „Българският кондуктор“ – един проект в движение, който мобилизира български и унгарски писатели, преводачи, литературни критици и историци. През 2010 г. излезе от печат книга за деца, съдържаща най-доброто от българската детска литература: „Череша с алени сърца“. Списанието обединява широк кръг от творци с разнообразни професии – писатели, преводачи, литературоведи, художници, библиотечни и музейни работници, социолози, артисти, изследователи, музиканти.

Прочетете още:

• Ако ти е криво
• София диша и въздиша
• Деца ще правят късометражни филми в Стара Загора