Забележителна дата? Абсолютно съм съгласна!

22.11.2011г. / 17 17ч.
Аз жената
Забележителна дата? Абсолютно съм съгласна!

Сравнително рядко имаме щастието да сме свидетели на такива дати, в които ни се иска да направим нещо изключително и незабравимо. В своя живот! Сигурно много хора дори не ги забелязват. Какво обаче ако имаме късмета да сме родени в такъв забележителен ден?! Прави ли ни това с нещо специални и носи ли ни това нещо невероятно за цял живот?

Да, аз съм родена на 20 ноември и тази година имах удоволствието да посрещна 20.11.2011 ставайки на 23. Не мога да се сдържа да не опиша на всеки каква щастливка съм. Чувствам се родена на правилната дата в правилния месец и в правилното време. Не по-малко съществена част от феномена е и факта, че съм достатъчно голяма да го осъзная. Остават само родените на 20.12.2012 да получат този късмет. Догодина. След това чак следващия век...

Всъщност това ми звучи точно както в приказките, а ето, че е реалност. Идва най- хубавата част – в тази „приказка“ аз съм главната героиня. На колко малко хора се случва такова чудо! Колко е хубаво да се почувстваш уникален заради нещо, което не зависи от теб. А от календара, летоброенето, сътворението на света... Ето защо съм убедена, че съм специална и вярвам, че съм родена да сторя велики дела.

За мен този ден е забележителен, той е началото на нещо ново в моя живот. До сега съм се борила, за да постигна всичко, което искам, от този ден нататък ще започна да получавам това, за което съм мечтала.

Естествено не винаги ще се получава... Този ми рожден ден, колкото и специален да е той, посрещнах без семейството си. Тримата най- важни човека в моя живот бяха на километри разстояние от мен, давайки всичко от себе си, за да не усетя липсата им. Сякаш това е възможно. За 22 години нито веднъж не съм била без тях на рождения си ден, а ето, че точно сега, когато най- много исках да съм с тях – не можах. Какво ли не бих дала просто да се събудя на 20.11.2011, а те да ми се усмихнат и да празнуват с мен.

В крайна сметка, въпреки пречките и разстоянията помежду ни, успяхме да сме заедно на празника. Безспорно телефонните разговори и интернет връзката не могат да се сравнят с действителното присъствие на хората, които обичаме, но пък ни дават възможността да си кажем, колко си липсваме. За истинските неща в живота няма бариери, те винаги се случват, само трябва да се въоръжим с търпение, надежда и вяра. Надявам се на подкрепата ви и благодаря за щедростта на всеки един, който помага на чудесата да се случат.

Искам всички да повярват, че чудесата наистина съществуват, стига да сме готови да ги видим. Да потърсим забележителното в другите, да го намерим в себе си и във всичко наоколо. Само така ще можем да се усмихнем на живота и да го живеем пълноценно. Нека всеки, който чете моите редове се включи в нещо ново, чудесно, даряващо усмивка, надежда, вдъхновение. Отворете сърцата си за доброто, красивото, стойностното...

Прочетете още:

Коментирай