Не е толкова трудно да се освободим от пороците си

Промяната винаги е възможна. Новата наука за постигане на личен успех
Кери Патерсън, Джоузеф Грени, Дейвид Максфийлд, Рон Макмилън и Ал Суицлър

Това е книга, посветена на промените, които всеки от нас би искал да направи в определени моменти от живота си. Това най-често са корекции в поведението ни, които ни помагат да постигнем определени цели: възстановяване на хармонията в личните взаимоотношения, израстване в кариерата, сваляне на излишните килограми, отказване от цигарите, постигане на финансова стабилност и др.

Твърде често обаче не съумяваме да постигнем тези цели, отказваме се някъде по пътя към тях и се връщаме към живота, от който се опитваме да се освободим. В такива моменти обикновено решаваме, че не ни достига воля. Но така ли е наистина?

Когато хората не могат да се променят, това рядко се дължи на липса на воля. Обикновено причината за техния провал е фактът, че остават слепи за силите, които им въздействат. Осъзнават едва един или два от факторите, които определят техния избор. Невидимите фактори на влияние, които действат в противоположна на усилията им посока, са повече, отколкото видимите, които работят в тяхна полза. Според изследванията на авторите хората, които се научават да виждат и използват всичките шест фактора на влияние, имат десетократно по-високи шансове да осъществят дълбока, бърза и трайна промяна в своя живот и в живота на другите.

Промяната е постижима само ако престанете да търсите готови отговори на своите лични предизвикателства. Вие сте уникален.

Планът за промяна, който ще е ефективен за вас, също би трябвало да е уникален. За да го съставите, вие ще трябва да бъдете едновременно изследовател и обект на своя уникален експеримент. С тази психическа нагласа сте способен да превърнете дори неуспехите си в полезна информация. Ще започнете да откривате все по-ефективни начини да въздействате сами на себе си, докато в крайна сметка разработите цялостен план, идеално пригоден за вашите уникални потребности.

Шестте фактора на влияние

Фактор 1: Обикнете това, което мразите

Ако желаете да се промените – и да запазите постигнатото, – ще трябва да се научите да не се поддавате на своите импулси и да правите правилните избори приятни. Много често мотивацията ви не е достатъчно силна, а постигането на желаните цели обикновено е свързано с неприятни и отегчителни действия: изтощителни тренировки, спазване на диети, въздържане от определени удоволствия и пр. Ключовият момент тук е да превърнете тези дейности в такива, които ви носят удовлетворение и дори удоволствие. Как обаче да се научите да променяте предпочитанията си?

Фактор 2: Правете това, което не можете

Ако чувствате, че за да се промените, не ви достига воля, най-вероятно ви липсват умения. Когато промяната ни изглежда непосилна, обвиняваме за това характера си, но виновникът не е той. Не си даваме сметка за ключовата роля на уменията в осъществяването и поддържането на промяната. Проблемът не е в това, че сте слабохарактерен – вероятно просто сте неопитен. Има разлика. Неопитността може да се преодолее – и то изненадващо бързо. Нужни са само няколко седмици съзнателна практика и промяната става лесноосъществима и трайна.

Фактор 3 и фактор 4: Превърнете съучастниците си в приятели

Най-често вашите пороци биват поощрявани от средата, в която живеете, а опитите да се промените – осуетявани пак от нея. Едва ли има алкохолик, който може да се освободи от зависимостта си, ако продължава да се среща с другарите си по чашка. Ето защо е нужно да умеете да превръщате своите „съучастници“ в истински приятели, които да ви подкрепят и окуражават. В това може да ви помогне например умението да провеждате „ключови“ разговори, в които да им обясните как ви вредят и с какво биха могли да ви бъдат полезни, ако пожелаят. В определени случаи може да се наложи да се сближите с нови хора или да се дистанцирате от старите си „приятели“, които ви „помагат“ в саморазрушението.

Фактор 5: Реформирайте своята система от награди и наказания

Лошите навици често са изненадващо „икономични“ – но в краткосрочен план. Типично за човека е да мисли повече за непосредственото удоволствие, отколкото за бъдещото страдание. Можете да се възползвате от тази своя ирационална склонност в положителна насока, като реформирате системата си от награди и наказания. Ще ви изненада фактът, че сте способни да „подкупите“ сами себе си, за да работите за промяната. Същия ефект можете да постигнете и като повишите цената, която плащате за лошите си навици. Изследванията показват, че можете да предизвикате драстична промяна в поведението си, като инвестирате в бъдещето.

Фактор 6: Контролирайте жизненото си пространство

Обикновено сте слепи за стотиците въздействия на заобикалящата ви среда. Нужно е да се научите да осъзнавате как определени места и предмети ви изкушават да се върнете в коловоза на познатото и нездраво поведение, но могат и да ви провокират и към промяна. Този фактор почти винаги се подценява, но всъщност има огромна сила. Липсата на трапезна маса в един дом например, както и наличието на телевизор във всяка стая, предразполага към отчуждение членовете на семейството. Реорганизирането на пространството, което обитавате, може да допринесе много за постигането на целите ви. Нещо толкова просто като преместването на телевизора от спалнята може да подобри общуването между съпрузите и да освежи сексуалния им живот. Промяната на маршрута към дома на връщане от работа може да ви избави от изкушението да изпиете няколко питиета в любимия бар. В същия ред на мисли срещата с приятелка в близкия парк, вместо в мола, може да се окаже значително по-евтино удоволствие.

Как да промените всичко, което пожелаете

Отличниците в промяната си изграждат модел на здравословно поведение и използват всичките шест фактора на влияние, за да подобрят значително професионалните и интимните си взаимоотношения. Научете как различни реални хора са интегрирали стратегиите и техниките на новата наука за личния успех в цялостен и ефективен план, за да израснат в кариерата, да се освободят от зависимостите си или да съживят интимната си връзка.

• Кариера: Как да преодолеете застоя в професионалното си развитие
• Наднормено тегло: Как да свалите излишните килограми, да добиете добра физическа форма и да я запазите
• Финансова стабилност: Как да се освободите от дълговете и да заживеете без заеми
• Зависимости: Как да възвърнете контрола върху живота си
• Взаимоотношения: Как да промените другите, променяйки себе си
• Цялостна трансформация: Как да промените света

За авторите:

Кери Патерсън, Джоузеф Грени, Дейвид Максфийлд, Рон Макмилън и Ал Суицлър са изследователи с над трийсетгодишен опит, който е станал основа не само на книгите им, но и на награждавани програми за личностна промяна и корпоративен тренинг. До момента те са обучили повече от 600 000 служители в над 300 от най-продуктивните компании, съставящи престижната класация Fortune 500. Основаната от тях компания за фирмени обучения VitalSmarts е определяна като една от най-бързо развиващите се в САЩ през последните шест години.

Откъс:

* * *

Фактор 1: Обикнете това, което мразите
Дотук би трябвало да е станало пределно ясно, че що се отнася до промяната на собствената личност, най-добре е да използвате стратегии, ангажиращи всеки от шестте фактора на влияние – и особено онези, които действат срещу вас. Ако не го правите, разпределението на силите определено няма да е във ваша полза и шансът ще ви изневери. И за да улесним създаването на подобни стратегии, ще преминем направо към фактор 1 – личната мотивация, за да разберем какво може да предложи той на новака в осъществяването на личностна промяна.
Най-голямото предизвикателство в този род промяна се изразява в това, че действията, които трябва да предприемем, често са отегчителни, неприятни и дори болезнени. Поради което не желаем да ги вършим. Е, ако трябва да сме по-точни, желаем, но не в момента, а в неопределеното бъдеще.
Когато психологът Даниел Рийд помолил група участници в проучването да съставят списък за пазаруване, установил, че ако пазаруват продукти, които ще консумират в момента, 74% от тях избират съблазнителни шоколадови изделия пред здравословните плодове. Това не е особено изненадващо. Но когато ги помолил да съставят списък за следващата седмица, 70% от тях включвали в него основно плодове. Един ден все пак ще направим каквото трябва.
Подобно на изследваните от Рийд, и ние кроим планове да се променим – от утре. Ще ставаме рано, ще ядем плодове вместо шоколад, ще тренираме усилено, ще четем неразбираеми, но важни неща, които ще ни помогнат да израснем в кариерата, и ще владеем избухливия си нрав. Точно така, от утре ставаме хора, с които всички ще се съобразяват.
Няма нужда от всички тези заричания, ако намерим начин с удоволствие да правим правилното нещо още днес. Правим добре онова, което ни доставя наслада. Ако ни харесваше да вършим правилните неща, нямаше да има нужда да устояваме на краткосрочните импулси (което никога не е лесно), нито да се опитваме да изкореняваме тези импулси (което често е невъзможно). Ако можехме да обръщаме знака на своите предпочитания, щяхме да сме неудържими.
Но възможно ли е изобщо да заобичаме това, което мразим?
Има хора, които обичат това, което вие мразите
За да разберем как някои хора откриват начин да заобичат онова, което повечето от нас мразят, нека посетим една обширна „градина“ в залива Гуанабара близо до Рио де Жанейро. Там ще се срещнем с Валтер душ Сантуш, който с въодушевление говори за работата, която той и неговите колеги вършат всеки ден. Докато го слушате, няма как да не си помислите, че звучи повече като директор на отдел „Връзки с обществеността“, отколкото като наемен работник.
Той започва своя разказ: „Берач на боклук съм от двайсет и шест години и съм горд с това, което върша“.
След това с ентусиазъм разказва, че едва ли може да съществува по-важна дейност от тази, която вършат той и колегите му, и че работата им е в основата на Зеленото движение.
После внимателно слага чифт парцаливи ръкавици, отива до една гигантска купчина боклук и започва да сортира някои от най-противно вонящите отпадъци на света. Валтер е катадоре, или „берач на боклук“. Той и още две хиляди катадори отбират подходящите за рециклиране материали в „Жардин Грамачо“ – едно от най-големите сметища на Земята. Въпреки условията на работа на това място, където от зловонието би се задушил дори бял червей, Валтер и колегите му са горди и дори изпитват удоволствие от това, което вършат.
Можете ли и вие да обикнете това, което мразите?
Валтер и другите „берачи“ на боклук намират удовлетворение в работа, която би предизвикала отвращение у повечето хора. Но как го постигат? И възможно ли е ние, които се опитваме да се разделим със своите жилави лоши навици и се налага да вършим противни, отегчителни или стресиращи неща, да възприемаме здравословното поведение, както катадорите приемат своята работа?
Оказва се, че е възможно. Нека ви разкажем за един от нашите отличници в промяната – Луи К. След десетилетна пристрастеност към пазаруването Луи успя да преодолее изгарящата си страст да купува всяка нова джаджа, която попадне в полезрението му. А това не е никак малко постижение, като се има предвид, че и у дома, и на работното си място Луи постоянно сърфираше в интернет в търсене на изгодни предложения. В един момент той задлъжня с повече от четвърт милион долара и банкрутира. Удари дъното, когато продаде колата на майка си, за да купи препарирана глава на лос, която сложи в своята стая.
Как успя Луи да даде нова насока на живота си? Когато на вратата му позвъни полицията (повикана от майка му), а после съдията му предостави да избира между затвор или психологическо консултиране, Луи реши, че е време за промяна. Както всички останали отличници в промяната, повратът в живота му изискваше прилагането на множество стратегии, една от които имаше доста изненадващ източник. Луи се научи да извлича удоволствие от онова, което ненавиждаше. Ето как самият той описва този поврат.
„Не съм си и помислял даже, че това може да се случи. И досега изтръпвам при мисълта как безконтролно харчех преди. Но най-странното е, че сега усещам тръпка, когато виждам как спестяванията ми нарастват. Чувствам се друг човек. Когато се изкушавам да направя някоя импулсивна покупка, ми доставя удоволствие да си помисля, че вече не продавам бъдещето си, за да си купя някоя нова играчка“.
Вижте, почувствайте и повярвайте в бъдещето
Ако прочетете по-внимателно думите на Луи, ще установите, че тайната да добиете удоволствие от дейност, която още не е свързана с центъра на удоволствието в мозъка ви, е в това да видите, почувствате и повярвате в бъдещето, което тази дейност ще ви донесе. Възможно е да се намали непосредственото удоволствие от лош навик, като се предвиди болката, която той ще ни донесе в бъдеще. По същия начин, мислейки за удовлетворението, което един здравословен навик би ни донесъл, ние можем да направим и самия навик по-приятен. Добрата новина е, че когато си направим труда да помислим за дългосрочните последици от нашите действия, можем да преодолеем склонността си да избираме краткотрайните удоволствия. Когато започнем да мислим различно, ние пренастройваме мозъка си.
За жалост малцина се решават да започнат това пренастройване, най-вече защото е изключително трудно да мислим за бъдещето, при положение че настоящето ни винаги е толкова реално, завладяващо и непосредствено. Това е причината за прословутата недалновидност, присъща на човешкия род. Наслаждаваме се на вкусния шоколад сега, но не можем да предвидим бъдещите последици от шоколадовия ни избор. В разгара на препирнята често се изкушаваме да уязвим любимия човек и да почувстваме превъзходство, но бъдещето – тоест чувството, което след време ще изпитаме, ако преглътнем гордостта си и се извиним – обикновено остава извън полезрението ни и затова не е мотив за промяна в настоящето.
Представете си, че на работна среща шефът ви попита дали безумното предложение, което току-що е изложил пред екипа си, е разумно. Знаете как ще се почувствате, ако на всеослушание изразите несъгласие с него (всички сме понасяли страховити погледи и груби „поставяния на място“), затова едва ли ще ви хрумне да се замислите какво ли ще е да понасяте последиците от приемането на това глупаво предложение.
Казано накратко, когато се изправим пред избора да изпитаме удоволствие сега или да го отложим за по-късно, ние често мислим единствено за настоящето. Това означава, че когато вземаме решение дали да задоволим краткосрочните си интереси, е добре да видим, да почувстваме и да повярваме в бъдещето, което ни очаква, ако продължим да действаме импулсивно. Предлагаме ви пет техники, чрез които да превърнете своето бъдеще в съюзник в усилията ви за промяна.

Техника 1: Посетете бъдещето, което ви очаква
Днес на всеки шейсет секунди по едно отроче на бейби бума в САЩ навършва шейсет и пет години и повечето от половината представители на това поколение в пенсионната си възраст няма да имат нищо повече от своята социална пенсия и оредяващата си коса. Мнозинството от четирийсет и пет годишните американци имат в сметките си по-малко от петдесет хиляди долара, спестени за старостта. Много от тях обричат своите златни години на борба за финансово оцеляване, защото отказват да помислят какво ще се случи, когато престанат да получават чековете със заплатата си. Те не просто отказват да се замислят, те живеят в старателно поддържано неведение.
Ако и вас ви очаква същата съдба, тъй като не се чувствате мотивирани да жертвате ефимерните си удоволствия, радостната вест е, че има лек. Посетете бъдещето, което ви очаква – още днес. Вашето най-вероятно бъдеще е животът, който ще се наложи да живеете, ако продължите да поддържате настоящото си поведение. То е животът, който неизбежно ще ви връхлети, но в момента не е мотив за промяна, тъй като не изживявате негативите му непосредствено.
С малко въображение можете мислено да преживеете това неприятно бъдеще и да го свържете с настоящия си избор. Един ефикасен начин да направите това е, като осъществите пътуване до своето бъдеще. Подобно преживяване може да повлияе дълбоко върху вашите избори в момент, когато мотивиращите монолози на доброжелатели и самообвиненията вече са спрели да вършат работа.
Когато имате проблем с пестеливостта например, помислете за ваш познат, който живее единствено със социална пенсия и страда заради това. След време вие може да сте на неговото място. Или пресметнете приблизително какви средства ще ви останат месечно за живот, след като се пенсионирате, в случай че продължавате да харчите както сега, а после се опитайте да живеете известно време с тези пари. Отбийте се на гости при вашия бъдещ Аз: опитайте бъдещата си храна, седнете в бъдещия си фотьойл, покарайте бъдещата си кола. Това преживяване наистина може да промени живота ви.
Неспособността да предвидим своето бъдеще е особено тревожна в случаите, когато не е съвсем сигурно, че определени събития ще настъпят, но ако това стане, последствията ще са катастрофални. При тези обстоятелства може би трябва да изследваме какво би ни се случило в най-лошия случай.
Ето историята на Якоб Л., друг от нашите отличници в промяната. Малко след като навършил двайсет години, той сериозно се пристрастил към интернет порнографията и често пропилявал по-голямата част от свободното си време и от доходите си, задоволявайки своя порок.
„Мислех си, че това с нищо не може да ми навреди – разказа ни Якоб, – до деня, в който се уплаших до смърт, когато в офиса дойдоха полицаи и отведоха с белезници един колега и приятел (също страстен почитател на порнографията). Оказа се, че тайно снимал дъщерята на съседа си, докато се събличала, и съхранил снимките в лаптопа си. И когато на една работна среща случайно отворил една от тях на екрана, бил разобличен. След това го осъдиха на затвор. Беше ужасно – продължи Якоб. – Въпреки че не бях направил нищо подобно, почувствах как белезниците щракват около моите китки. В този момент сякаш ми се предостави възможността да надникна в своето вероятно бъдеще и това предупреждение ме потресе дълбоко“.
Надникването в най-лошия възможен сценарий често тласка хората към промяна – във всякакви ситуации, не само при зависимости. Да вземем карането на велосипед – един здравословен навик. Здравословен ли ще е обаче, ако карате без каска? По-вероятно е да не ви се случи никакъв сериозен инцидент. Съществува, разбира се, една малка вероятност да ударите главата си, но имайки предвид колко малка е наистина, кой би си причинил неудобството да сложи каска (и да спре да усеща вятъра в косите си)?
За да открие отговора на този въпрос, един от авторите разговарял със своя съседка – медицинска сестра в спешното отделение. Попитал я колко от колегите й слагат каска, когато карат своите велосипеди или мотоциклети.
„Всички си носим каските! – възкликнала тя. – Все пак работим в спешно отделение. Знаем какво се случва на велосипедистите и мотористите, когато ги блъсне автомобил или камион. Това често е фатално. Затова наричаме мотоциклетистите „донорциклетисти“. Когато са без каски и катастрофират, те унищожават мозъка си, а ние използваме останалите органи за трансплантация“.
Очевидно възгледите на персонала в спешното отделение относно използването на каска са различни от тези на мнозинството хора, тъй като опитът им е различен. Те виждат точно къде може да ги отведе една опасна практика. Когато става въпрос за прекъсване на собствените ни опасни, нездравословни и проблемни навици, е нужно да хвърлим светлина върху най-лошите възможни сценарии, преди да ги изпитаме на гърба си. Вместо нарочно да пренебрегваме фактите, е нужно да ги допуснем на преден план в съзнанието си, за да им позволим да ни тласнат в правилната посока, преди да е станало твърде късно. Едно осезаемо и реалистично посещение в нашето вероятно бъдеще е най-ефикасният начин да го постигнем.

Техника 2: Създайте си ярка и детайлна цялостна версия
Много от нас вече са надниквали в бъдещето си и знаят много добре какво ще се случи с тях, ако не изоставят настоящото си нездраво поведение. Проблемът е, че то не поражда у нас никакви чувства. А причината да не поражда чувства е, че прилагаме разни хитрости именно с тази цел. Допускаме в мислите си единствено частичната и удобна истина. Например казваме си „би могло“ дори когато знаем, че е „почти сигурно“. Приемаме, че съдбата ни ще се развие според щастливата случайност, а не според причинно-следствената логика. Най-често отклоняваме мислите си от вероятното бъдеще, като ангажираме ума си с настоящите преживявания. Казано накратко, поддържаме огромни празноти в истината, вместо да ги запълваме с неприятните подробности.
Отличниците в промяната обаче правят нещо различно. Когато се изправят пред изкушението, те полагат усилия да си изградят цялостна картина за случващото се и за бъдещето, което ги очаква. Да разгледаме историята на Майкъл В., бивш алкохолик и затворник, един от нашите забележителни отличници в промяната. Майкъл започнал да злоупотребява с алкохола от много ранна възраст и бързо преминал към наркотиците, а после и към престъпленията, под влияние на своята зависимост. След няколко години, прекарани в кражби с взлом, измами и наркотично опиянение, той изгубил съпругата си, семейството си, повечето от приятелите си, всичко, което притежавал, а накрая и свободата си и се озовал в затвора.
Както ще се убедим по-нататък, Майкъл използвал стратегии, основани на шестте фактора на влияние, за да си възвърне контрола върху живота си. Що се отнася до фактор 1, личната мотивация, Майкъл обясни как си е създал навик да изгражда детайлна и цялостна версия за вероятното си бъдеще и как това му е помогнало.
„Когато гледам телевизия, понякога попадам на една реклама, в която група хора в пиано бар отпиват с наслада мартини. Тя винаги е тласкала въображението ми в опасна посока. Съвсем естествено започвам да си мисля: „И аз мога така“. Разбира се, аз съм възстановяващ се алкохолик, но защо да не мога да изпия едно питие в приятелска компания? С какво може да ми навреди това?
Но това не е моето най-вероятно бъдеще, нито пък е цялостната версия за него. Нещата биха се развили по съвсем различен начин. Ако се събера с приятели в пиано бар, ще изпия едно мартини. Но на другия ден отново ще съм там. И ще премина на твърд алкохол. Съвсем скоро ще започне славен запой и един ден ще се събудя някъде в собственото си повръщано или в затвора. И между другото това не просто би могло да се случи с мен. То ще ми се случи“.
Вероятно сте обърнали внимание, че Майкъл не само рисува картина на най-вероятното си бъдеще, но го прави с твърде образен език. Не само признава, че една чаша би му навредила, но описва възможните последици в живописни подробности. Тази ефективна техника не е позната единствено на Майкъл и всъщност е основана на строго научни факти. Някои от последните проучвания показват, че хора, които заделят в банкова сметка пари „за бъдещето“, не са толкова постоянни в месечните си вноски, колкото хората, които спестяват „за поправка на покрива“ Конкретните и смислени цели се идентифицират с конкретни резултати и затова ни мотивират повече от общата и абстрактна фразеология.
Така че, когато мислено развивате цялостна версия за случващото се в момента и за най-вероятното си бъдеще, използвайте цветист и експресивен език. Заменете думи като „нездравословен“ и „проблематичен“ с по-въздействащи като „фалит“, „уволнение“, „развод“ и „емфизем“. Спрете да се самоуспокоявате с измислици, мъгляви изрази и полуистини.
Използвайте същата въздействаща лексика и когато описвате бъдещето си като следствие от правилното поведение. Например, когато остареете, вие не просто ще сте здрав, но ще се търкаляте по пода, увлечени в игра с внуците си. Не само ще имате достатъчно пари, но ще направите пътешествие из Средиземноморието. Независимо дали обмисляте потенциално вредните или полезните си действия, заслужавате цялата истина, живата истина и нищо друго, освен истината.

Техника 3: Потърсете опора в своите ценности
За да илюстрираме следващата техника, ще посетим един от най-изумителните рехабилитационни центрове и ресторанти на Земята – „Деланси Стрийт“ в Сан Франциско, Калифорния. Там ще открием Мими Силбърт, гениалната основателка на най-успешната институция за превъзпитание в света. Институцията се управлява от самата Мими и още хиляда и петстотин нейни обитатели – всеки от които осъден за средно осемнайсет углавни престъпления. „Деланси Стрийт“ приема наркозависими и престъпници и превръща повече от деветдесет процента от тях в пълноценни и съзидателни граждани.
Като имаме предвид, че доктор Силбърт се радва на почти стопроцентова успеваемост в сфера, в която и петпроцентният успех е рядкост, може да сте сигурни, че тя разчита на всичките шест фактора на влияние, за да постига тези магически резултати. А в отговор на въпроса как човек може да обикне това, което мрази, Мими ще ви обясни как учи бивши наркопласьори, главатари на банди и проститутки да свързват действията си със своите ценности.
„Разговаряме за ценности през цялото време. Дори когато учим някой новопостъпил възстановяващ се от зависимостта си към крека да нарежда масата, не му говорим единствено за ножове и вилици – говорим му и за гордостта. Учим го да проявява уважение към всички, които ще седнат на наредената маса. Ти не просто нареждаш маса, ти действаш като част от екип. Изпълняваш своя дял от работата. Не разочароваш другите. Ставаш човек, на когото може да се разчита. Всичко това са ценности, ценности, ценности – през цялото време“.
Това, за което говори Мими, не е въпрос просто на семантика. Нещата опират до това човек да поддържа на преден план в съзнанието си някои от най-важните причини за настоящото си поведение и жертвите, които прави. Бразилските катадори в „Жардин Грамачо“ например извличат удоволствие от работата си не като се фокусират върху отблъскващата страна в сортирането на отпадъци, а като свързват дейността си със своите ценности. Те работят със съзнанието, че спасяват планетата. В един свят, пълен със замърсители, те са „зелени магьосници“.
Вие можете да подходите по същия начин към своите предизвикателства. Спрете да обръщате прекомерно внимание на неприятната страна на действията, необходими за осъществяване на желаната от вас промяна, и се съсредоточете върху своите ценности. Думите, които използвате, за да опишете настоящите си действия, влияят дълбоко на преживяванията ви в ключовите моменти. Ако, да кажем, спазвате нискокалорична диета, не подкопавайте мотивацията си, определяйки своето начинание като „гладуване“ или „лишение“. Вие всъщност правите нещо много повече от това да контролирате приема на калории. Оздравявате, спазвате обещанието си, правите жертва в настоящето, за да имате след време възможността да играете с внуците си. Тази разлика в описанието на здравословното поведение може да ви се струва незначителна, но думите наистина имат значение. Те фокусират мисленето ви върху положителната или върху отрицателната страна на това, което правите.
Един интересен пример за силата на думите, свързани с ценностите, ни дава психологът от Станфордския университет Лий Рос. Той създал за участниците в своя експеримент игра, в която те можели да си сътрудничат или да си съперничат. Във всеки кръг изследваните трябвало да решават дали да споделят парите си с останалите, или да ги запазят за себе си. На половината от тях ученият казал, че играта се нарича „Общност“, а на другата половина – „Уолстрийт“. И двете групи играели една и съща игра, но втората използвала много по-често лъжата, кражбата и измамата. Свързвайки действията си със своята представа за Уолстрийт, една част от изследваните (за голямо съжаление) се чувствали много по-удобно в ролята на мошеници, без да изпитват каквито и да било скрупули. За разлика от тях, онези, които свързвали играта с идеята за общност, нямали против да я завършат с по-малка печалба, тъй като се жертвали „за общото благо“.
Учете се от доктор Силбърт и Рос. Внимателно подбирайте думите, когато описвате здравословното си поведение. Помнете, че не просто се лишавате от любимите си лакомства, а спазвате обещанието, което сте дали пред себе си. Вие не просто изкачвате стълбите, а избирате да бъдете здрави. Казано накратко, поддържате ценностите си – мисъл, която може да бъде дълбоко удовлетворяваща.

Техника 4: Превърнете осъществяването на плана си в игра
А сега ще се пренесем в Нова Зеландия, за да се срещнем с тринайсет покрити със синини мъже, които се блъскат и ритат, в усилията си да контролират движението на кожената топка. Какво по-точно правят тези мъже? Играят ръгби – и то за забавление. Те изпитват удоволствие, тъй като са превърнали грубата игра в съревнование, при което всеки отбор има свой спортен екип, излъчва се победител и губещ, бележат се резултати и се печелят награди.
Много отличници в промяната повишават личната си мотивация, превръщайки невинаги приятното осъществяване на своя план за промяна в игра. Всяка игра включва три важни елемента:
1. Ограничено времетраене.
2. Някакъв вид предизвикателство.
3. Резултат.
Питър К. например, отличник в промяната от канадския град Торонто, успя най-накрая да завърши своята дисертация, след като я превърна в игра. В продължение на години той беше отлагал написването на 180-те страници, които щяха да му осигурят докторската титла. Нито заплахите от страна на неговия научен ръководител, нито повишението в службата, което със сигурност го очакваше след защитата, или увещанията на любимите хора можеха да го накарат да се залови сериозно с тежката задача.
Но един ден Питър реши да превърне всичко в игра. Първо си даде деветдесет дни за завършване на дисертацията. Задълженията лесно се преобразяват в игри, когато започнеш да се състезаваш с времето. След това Питър си постави за цел всеки ден да пише по две страници.
„По две страници дневно мога да пиша дори на челна стойка“ – казваше Питър.
Трансформирайки предизвикателството си така, че да отговаря на настоящото ниво на мотивацията му, Питър увеличи шансовете си да премине към действие. Всеки ден щеше да му носи „победа“, ако успееше да напише определените две страници. Разделянето на голямата цел на множество по-малки се оказа изключително мотивиращо за Питър, тъй като му позволи да отбележи деветдесет победи по пътя към успеха, вместо една голяма в края.
Освен това Питър се снима във взета назаем докторска тога и наряза снимката на деветдесет парченца. Всеки ден, щом завършеше двете си страници, той залепваше по едно парченце на специално табло в спалнята. След като беше играл тази игра три седмици, Питър сподели: „Чак ме е срам да си призная какво щастие ми доставя просто да залепя поредното парченце от снимката на таблото. Това е най-голямата тръпка във всеки мой ден“.
С разделянето на голямата цел на множество малки цели, определянето на времева рамка и остроумния начин за отбелязване на резултата Питър превърна отблъскващата задача в приятно и изненадващо мотивиращо занимание. След като защити докторската си степен, неговият работодател увеличи заплатата му с десет хиляди долара на година. Е, това вече е повече от забавно.
Много по-лесно е човек да обикне това, което мрази, ако превърне трудната задача в игра. Друг пример за това ни дават група деца с диабет. Навярно можете да си представите колко трудно би било на едно единайсетгодишно дете, на което лекарите току-що са поставили диагноза диабет, да започне да си прави кръвни тестове, като боцка пръста си шест пъти дневно. Та кой обича да му дупчат пръста? За щастие много болни деца днес успяват да спазват този болезнен режим с лекота, тъй като са го превърнали в игра.
По няколко пъти на ден децата трябва да капнат капка кръв върху измервателен уред, който регистрира „резултат“. Те знаят, че печелят, ако резултатът им е между 60 и 120 – тоест, ако стойността на кръвната им захар е в здравословните граници. Тази игра си има времева рамка (трябва да извършват кръвния тест през няколко часа), малко предизвикателство (да поддържат показателите в границите между 60 и 120) и резултат (всяко отчитане).
Изброените три елемента превръщат отегчителните и болезнени грижи за дългосрочното здраве в забавна и мотивираща игра. Не твърдим, че децата с диабет предпочитат играта с кръвните тестове пред компютърните игри, но по този начин лечението на диабета се променя коренно. Играта превръща нещо далечно и абстрактно (управлението на здравословното състояние) в занимание с обозрим и лесно контролируем резултат. Съсредоточавайки се върху краткосрочните резултати и превръщайки неприятните задължения в игра, много деца с диабет успяват да подобрят здравето си в дългосрочен план и да живеят пълноценен живот.

На книжния пазар от 5 септември 2012 г.
Обем: 272 стр.
ISBN 978-954-26-1124-0
Издателство: „Хермес“
Корична цена: 12,95 лв.

Прочетете още:

• Промяната започва от действието, казва „Малка книга за реалността“
• „Рецепта за успешна кариера по женски“
• 21 правила за постигане на успех във всекидневното общуване
• Самоусъвършенстване с "Мъдро сърце" на Джак Корнфийлд
• „Овладей силата на ТЕС“ – Уникален метод за самолечение и самоусъвършенстване
• „Трите пътеки към щастието“ – Рут Клайдсдейл
• „Да прецакаш дявола“ – Наполеон Хил