Откъс от "Добрата съпруга"

„Добрата съпруга“ е първият роман на Робърт Гулрик и вече е издаден в Бразилия, Канада, Франция, Германия, Италия, Норвегия, Испания, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия.

Това е исторически, но и психологически роман за богат американец на средна възраст, който публикува обява във вестник, че търси добра, почтена, скромна съпруга. За Ралф Труит това е начало на нов живот след дълги години на самота, мъчителни угризения, болезнен гняв и непрежалими загуби. За Катрин Ланд началото е едно пътуване в мразовитата зима до малко градче в Уисконсин, където тя ще повери бъдещето си на непознат мъж с надежда, че той ще й прости предателството, ще оправдае нейните лъжи и ще й позволи да започне нов живот. Това е началото на изненадващо заплетената, прекрасно написана история за Катрин и Ралф. Неочакваният й край с непредвидимите обрати на любовта и лудостта, на страстта и разрушителните пориви говорят за безграничното въображение на Робърт Гулрик, комуто нищо човешко не му е чуждо, особено дълбоко заложеното двуличие и отмъстителност. В това отношение „Добрата съпруга“ напомня за класическите литературни образци, каквито са романите на сестрите Бронте и на Дафни дьо Морие например.

Откъс:

Тя отвори очи. Намираше се във френската спалня, която познаваше толкова добре, обзаведена в небесносиня коприна, с френски полилей, отпусната в ръцете на единствения любовник, който бе успял да завладее мечтите й, който определи представата й за любовта. Колко нищожна се чувстваше. Колко тъжно.
– Да. Какво? Какво?
Той я погледна, очите му объркани от прилива на тъга и егоизъм.
– Той защо не е мъртъв? – Гласът му докосна кожата й като лед, очите й обходиха голотата й. Тя се покри с шала, небрежно метнат върху леглото, беше оставила красивия си бродиран шал на север, когато се промени заради Ралф Труит.
– Няма как. Той не беше... кога да го сторя? Как? Всъщност какво искаш?
– Знаеш какво искам. Знаеш какво се бяхме разбрали. Искам всичко. Искам да го споделя с теб.
– Ще го имаш. – Тя се изправи. – Откъде можех да знам, че ще пита за теб? Това не бе част от плана. Как да предположа, че ще те открие? Дори в този случай няма как да умре веднага, знаеш го не по-зле от мен. Трябва да продължа. Трябва да преценя добре времето. Трябва да се действа бавно.
Първо трябва той да се разболее, след това да започне да линее, накрая ще умре, но няма да е точно сега.
Той притисна ръката й към члена си и я задържа там. Тя усети как набъбва под дланта й, още мек, гъвкав като риба, надигаше се и се отпускаше като дъх.
– Закълни се.
– Обещавам ти.
Той стана, дръпна кърпа и започна да се почиства. Там, където бе лежал в леглото, се виждаше мокро петно. Никога не свършваше вътре в нея. Децата го ужасяваха. Започна да вдига дрехите си и да ги захвърля в един ъгъл. Извади от гардероба други, също безупречни.
– Откога обещанията на една курва имат някакво значение? Сега трябва да вървя на работа.
Тя се разплака. Никога досега не я бе наричал курва и жестоката дума й се стори болезнено остра. Беше се зарекла, че никога няма да му позволи да я види разплакана, но не успя да се овладее. После не можа да спре.
– Какво искаш?
– Искам го мъртъв. Искам парите му. Искам да умре и не желая да виждам лицето му. Искам да видя лицето му, докато умира, но не искам той да ме вижда. Искам стомахът му да се скове като лед. Искам да живея в дома на мама и да съм заобиколен от великолепие. Много добре знам какво искам.
– И ще го имаш. Ще имаш всичко. Но е необходимо време. Ще го имаш и никой няма да разбере какво сме направили и какво правим. – Тя говореше тихо. – Така действа арсеникът. Действа бавно и е невидим. Това му е хубавото.
Бе истинско вълшебство да го наблюдава, докато се облича, докато момчешкото тяло бавно се скрива под пластовете красиви дрехи, той елегантен и чувствен също като жена, докато дрехите скриват тялото, което бе нейното тайно знание, единствената й собственост, въпреки че и друга го бе виждала снощи, докато тя спеше в самотното легло в хотел „Плантърс“. Никоя не го познаваше като нея, той обичаше единствено нея, макар никога да не й го беше казвал, макар да я обичаше единствено защото тя бе ключът към онова, което бе очаквал цял живот.
Бе обвързан единствено с нея, защото никой друг не можеше да му осигури онова, което искаше. Двамата бяха замислили всичко заедно, също като сюжет на мелодрама, шокиращ замисъл, ала осъществим, стига тя да действаше умно.
А тя нямаше съмнения в уменията си.
– Ще стане. Знаеш, че ще стане. Наистина ще стане.
– Кажи как. Повтори отново.
– Той ще изпита удоволствие. Ще изпита остър копнеж за нещо, което не помни какво е. Копнежът ще се превърне в отрова в ума му и ще започнат да го спохождат мъчителни кошмари. Кръвта му ще се разреди и непрекъснато ще му бъде студено. Никакви одеяла няма да го стоплят. Косата му ще започне да капе. След това ще остане на легло и ще умре. – Той я слушаше също както дете слуша приказка, преди да заспи. – Не те ли интересува какво представлява?
Всичко, което казах, е истина. Той иска да се прибереш. Иска да ти направи дом по-красив от всичко, което... съм виждала досега. Но пък аз все забравям, че ти вече си го виждал.
– Помня всички подробности от живота си. Той не е част от картината.
– Той е изпълнен с обич, иска да те обикне.
Неочаквано той се обърна и коленичи до леглото. Стисна я за раменете и я разтърси като кукла. Дрехите му се разкопчаха. Тя видя бялата му кожа, почувства горещия му допир, дори яростта му.
– Той ме биеше. Той уби мама.
– Той...
– Той така преби красивата ми майка, че изби зъбите й на кървава пихтия. Видях го. Заведе ме чак в Чикаго, за да гледам. Силен е. Поне беше силен. Хвана я и я стисна със силните си ръце за гърлото и я удуши. И това видях. Бях на тринайсет и видях. – Той я блъсна на леглото. – Защо ми е обичта му? Искам да го видя мъртъв.
Бе чувала тази история стотици, дори хиляди пъти, ала никога не повярва, нито веднъж. Двамата я бяха приели за истина, тя бе основната причина за онова, което се случваше, и Катрин се опитваше, наистина се опитваше, защото го обичаше, да повярва, че е така, ала всъщност не вярваше. Сега, след като бе опознала Труит, след като му бе станала съпруга, вече не вярваше на Антонио.
Знаеше, че подобни неща се случват. Представяше си ги в мръсни къщи и запуснати жилища. Представяше си как подобни неща се случват с други хора. Не можеше обаче да си представи подобна ужасяваща загуба на здрав разум, на задръжки или разсъдък да сполети Ралф Труит. Беше се опитала да го види. Беше се опитала да види Антонио, още с едва набола брада, как наблюдава какво се случва, ала образите отказваха да се появят.
Подобни неща се случваха на нея, бяха й се случили, неочаквани изблици на неовладяна ярост, ала не можеха да се случат на Ралф Труит, който бе заменил напитките за молитви в деня, когато животът бе угаснал в очите на дъщеря му, същият Труит, който бе видял съпругата си да прави секс с учител по пиано и бе затворил вратата, без да посегне към оръжието.
Антонио докосна леко бузата й с устни, сухи като перо.
– Това е бъдещето ни. Нашето бъдеще.
Тя се надигна вбесена от леглото.
– А ти не трябва да правиш абсолютно нищо, така ли? Нищичко. Пиеш, ходиш по жени, обикаляш заведенията и профукваш всяко пени при шивачи, които ти отпускат безкрайни кредити, защото за тях е огромна чест да носиш дрехите, които са създали, докато аз трябва да свърша всичко.
– Аз да ходя по жени? Какви са тези глупости?
– Обичам те. Готова съм да сторя всичко за теб.
– Наистина ли си мислиш, че това е нещо необичайно и красиво? Нали за това ти се плаща?
– Това е всичко, което мога да ти дам.
– Не. Не е. Ти ми дай баща ми, изненадай ме със смъртта на баща ми и любовта ти изведнъж ще стане много по-ценна.
– Ще го направя. Казала съм, че ще го направя. И ще го направя.
– Не чакай прекалено дълго.
Той беше облечен. Беше я оставил и тя лежеше гола на студеното мокро легло, което й беше неудобно. Всеки път, когато я оставяше, имаше чувството, че умира.
Той се обърна към нея, очите му бяха пълни със сълзи.
– Как ми се иска да можеше да я видиш. Мама. Беше прекрасна, гласът й нежен, ръцете толкова малки. Слагаше ме в скута си, докато свиреше на пиано и пееше стари италиански песни. Беше почти момиче.
Седна на стола до притъмняващия прозорец.
– След като тя си тръгна, след като той прогони мама, след като сестра ми почина, аз се промъквах в старата къща, във вилата, качвах се по стълбите и влизах в нейната стая. Влизах в гардеробната и заравях лице в роклите й, вдъхвах аромата на мама. Тя ухаеше на друга страна, на страна, където имаше музика и танци. Тази страна бе осветена от пламъците на свещи.
Била е още момиче. Влюбила се е. На хората им се случва непрекъснато. Вината не е била нейна. Може пък Труит да ми е баща. А може и да не е. Никога никой няма да разбере. Само че той ще плати цената заради онова, което й е сторил, заради онова, което причини на мен, след като тя си тръгна. Пораснах и цял живот го мразя. Вече ми омръзна. Животът ми няма да е пълноценен, докато той не се махне от този свят. Направи го заради мен. Първия път, когато те видях, ти ми напомни за нея.
Ти ме обичаш по свой начин. Отвори сърцето ми малко по малко, на части. Направи това заради мен. Хората си мислят, че съм лош. Мислят, че съм безполезен негодник. Може и да съм.
Само че аз не смятам така. Аз съм просто едно десетгодишно момче, което е застанало в тъмния гардероб на майка си и вдъхва аромата на роклите й. Мога да бъда и лош. Но мога да бъда и добър. Ще разбера, когато го видя в гроба. Той се изправи. Почти се беше стъмнило. Отвори вратата и излезе.
Тя обиколи стаите. Отвори гардероба и огледа красивите си рокли, огърлиците, перата, шапките, птиците с разперени крила и бижутата, фините обувки от червена, зелена и златна гладка кожа, с тънки високи токове и лъскави копчета и катарами и неочаквано й се прииска да започне отново. Материята и мирисът на дрехите й, парфюмираните й дрехи върнаха спомена и събудиха желанието да остане да се излежава до обед, тя изпита желание да чуе смеха и мръсните шеги, грубите песни и секса с мъже, които нямаше да види никога повече, звънтенето на парите в копринената й кесия, тръпката, която събуждаше шампанското, пресищащата сладост, след като мехурчетата вече ги нямаше, ужасния вкус в устата си сутрин, опиум и шампанско, нощите на горния етаж с жените в копринено бельо, обсипано с панделки, когато те се милваха лениво и бъбреха по цяла нощ за онова, което щеше да се случи, и потискаха свенливо спомена за отминали събития и незнайно как и защо всичко това бе естествено и желано. Искаше й се да остане да се излежава в неделя сутринта, да се смее, докато чете обявите, искаше й се да не бе видяла обявата на Ралф Труит, да не бе познала името, да не го бе споменала пред Антонио Морети и да не бе видяла блясъка в очите му, когато дръпна вестника. Искаше й се да не бе прекарала деня, питайки се на глас как да използва тази тъжна информация. Ралф Труит. Просто едно име, краят на стара история.
Никога вече не можеше да се върне. А дори да можеше, къде щеше да отиде? Отново в каретата с милата си майчица, докато пътуваха през бурята заедно с кадетите? Да се върне към нежните очи на малката си сестра? Да се върне към времето, когато нищо от това не се беше случило?
Тя затвори гардероба. Изми се внимателно с вода от чугунената кана и престана да мисли. Изми мириса на секс от протритата си кожа, наслади се на всеки миг, без да съжалява за нищо.
Облече се внимателно в дрехите на изискана дама и си тръгна без страх по тъмните улици в онези квартали на Сейнт Луис, където хората отиваха единствено по необходимост, заспа като невинно момиче в тясното легло в хотел „Плантърс“, а песента на птичката й я отведе при ангелите.

На книжния пазар от края на октомври 2012 г.
Превод от английски: Цветана Генчева
Формат: 60/90/16
Обем: 284 стр.
ISBN: 978-954-28-1181-7 Издателство: Сиела
Корична цена: 13 лв.

Прочетете още:

• Катерина Медичи – отровителка или просто... кралица
• Какво би се случило, ако мъртвите започнат да възкръсват?...
• Избрани писма до жени на св. Аврелий Августин