Снимка: Reuters
Понякога изведнъж всичко ни писва.
Не сме доволни от работата – било то, че вече не ни е интересна, че не ни е достатъчно заплащането, не ни харесват колегите или шефът направо ни нерви.
Не сме доволни от семейството си – постоянно трябва да тичаме до училище или до детската градина, да готвим, да чистим, да перем и накрая никаква благодарност от никого.
Не сме доволни от приятелите – не ни се обаждат, все нямат време, все измислят нещо, което не ни харесва или нямаме възможност да се включим.
Не сме доволни от дома си – струва ни се стар, скучен. Мястото не ни харесва, съседите ни дразнят.
Да изреждам ли още? С една дума ни е обзела скука. Животът ни е сив и безсмислен. Обзема ни апатия и сме на крачка от депресията. Естествено не си го признаваме и мислим, че за това са виновни всички останали.
Да, но съгласете се, че не можем за един месец да сменим всичко – работата, семейството, дома... Не че е невъзможно, но от моя гледна точка е крайно егоистично и безотговорно просто да си хванеш шапката и да си тръгнеш от проблемите.
А който го прави най-вероятно заедно с шапката ще си отнесе и проблемите. И дори да направи някаква промяна с живота си тя ще е временна. След което отново ще го стегне шапката и пак ще трябва да сменя всичко.
Добре де, ако толкова не можем да издържаме защо не пробваме нещо наистина екстремно?
Ясно е, че за всеки човек представите за екстремно са различни.
Едни могат да мислят, че разходка до морените на Витоша е много екстремно преживяване, а другите дори скачането с бънджи от мост да им е лека тръпка. Но пролетта е време за ново начало и нови експерименти. Все пак трябва да съобразим експериментите спрямо здравословното си състояние – идеята на екстремните експерименти е да подобрят здравето, а не да го влошат. Може да опитаме с нещо малко.
Нещо, което ще подобри настроението ни. Ако цяла зима сме седели зад едно бюро и един поход в планината ще ни се види екстремно преживяване. Например екскурзия до седемте рилски езера.