Град на блясък и величие

Никога не съм допускала и в най-смелите си мечти,че някога ще имам щастието да посетя Париж. Прочетеното и чутото не могат да ти дадат ни най-малка представа за начина, по който се чувстваш веднъж стъпил на това късче земя. Късче е дума съвсем неподходяща за огромния Париж,чиито краища не можеш да видиш дори и от Айфеловата кула. Париж е град, събрал в себе си миналото, настоящето и бъдещето. Градът привлича милиони туристи годишно с музеите си, прочути в цял свят. Сбъдната мечта е да застанеш очи в очи с “Мона Лиза” и да наблюдаваш загадъчната й усмивка. Човек започва да мечтае и отправя съзнанието си на други хоризонти, наблюдавайки величествената трапезария на Наполеон III. Поглеждайки се в неговото огледало, за миг усещаш миналото така, сякаш ти си част от него. Приказката не свършва, а тепърва започва на корабче по река Сена. Романтиката на тази разходка и гледките,н а които ставаш свидетел те оставят без дъх. Но той ти е нужен, за да доживееш така мечтаното посещение на Айфеловата кула. Чакането с часове на опашката от хора, изгарящи от вълнение, още повече подсилва нетърпението ти. От там горе, покрива на Париж, забравяш реалността. Очите ти не знаят на къде по-напред да гледат. Търсиш с поглед местата, които си посетил, ако ги намериш – радваш се, ако не – убеждаваш се колко огромен е Париж. Нотр дам дьо Пари (Парижката Света Богородица) е мястото, което те кара да се превъплатиш в ролята на някой от героите на Виктор Юго. Триумфалната арка е “мостът” между Стария и Новия свят. Тя е частица от миналото и същевременно началото на “най-модния” булевард – “Шанз Елизе”. Минавайки покрай бутиците на световноизвестните марки се чувстваш като звезда от някой филм. Чувстваш се специален.

И Париж както всеки друг град си има “черна” страна – мръсните и мизерни бедни квартали, но те не могат да заличат спомена за видяната красота и прелест.

Париж си има местенце в моето сърце, позволете му да влезе и във вашите!