Завръщане към корените

05.04.2007г. / 08 45ч.
Аз жената
Завръщане към корените

Един филм на Фондация “СЪЛЗИЦА ЗА ВАС” за живата памет и почит към дедите и съзидателната сила на човешкото благородство, надмогнало противостояния, омрази и злини в името на общото, по-добро Бъдеще!

Фондация “Сълзица за Вас”, с изключителната подкрепа на Българска Национална Филмотека, представя за пръв път пред софийска публика, своя документално-художествен филм “Чонгара – завръщане към корените”. Премиерата съпътства честванията на Деня на Тракия, отбелязан на 26 март, както и 110 годишнината от създаването на Тракийската организация в България.
Филмът е заснет през 2005г. в Турция с любезното съдействие на Тракийските дружества “Тракия” – гр. Несебър и “Стамо Грудов” – с. Ясна поляна, Община Приморско; с подкрепата на щедрите дарители-тракийци – Георги Георгиев и Вангел Шимов от Несебър. Автори на вълнуващия кино-разказ са сценаристката Тоня Борисова – Председател на Фондацията, поетеса и актриса, родственица на летописеца Захарий Стоянов, а режисьор – съпругът й Александър Борисов. Забележително е, че видеомонтажът е осъществен от Гергин Борисов – 16г. и Ивайло Иванов – 15г., активни сътрудници при създаването на всички видеопродукти на Фондацията.
Герои на филма са потомци на бежанци от Източна Тракия, които навсякъде из Истанбул и Турция вървят облечени с автентичните носии на предците си, пеят техните песни и носят българското знаме. Конкретният повод е посещението им в изселеното за четири часа през 1913г. село Чонгара – днешното с. Джевизкьой, Община Къркларели. Осемдесет и две години след разорението на дедите си, те се завръщат да търсят корените на своята родова памет. Да стъпят на изгубената своя земя, да открият къщите и дворовете, в които е звучала сладкогласа българска реч; да се докоснат до съхранения невидим, но жив Дух на България. И да увият в кърпа шепа пръст, за да я отнесат на гробовете на родители и деди, чиито души и отвъд тъгуват за изоставените и изпепелени родни огнища.
В този филм зрителите ще се срещнат с потомци на бежанци от всички балкански страни и Украйна. Запомнящи се са срещите и с български изселници, които с топлота и обич говорят и мислят за българите и България. За тях тя остава завинаги – Родина, към която често мислено се завръщат. Изключително вълнуващи са тези срещи, от които струи толерантност и добронамереност; изразява се общото желание – двата народа да живеят по съседски в мир и разбирателство, в сътрудничество и взаимопомощ.

Коментирай