Продавач на надежда

Продавач на надежда

Защо написах това подзаглавие?
Защото истински бих била щастлива, ако моето закодирано послание към Вас, как всеки ако има дух, воля за победа и е искрен със себе си и околните, може да получи надежда, но може и да се превърне в продавач на надежда.
Лично аз се стремя към това. Ще се стремя към това и през целия си земен път. Просто това ми е гена от дядо Антон и баба Анка, така са ме възпитавали моите родители, така са ме обучили моите учители, това ми е дал животът. И докато дишам, няма да спра да търся надеждата и нейния продавач до момента, в който и аз се превърна в такъв.
Тъй като хората по света имат нужда от това.
Тъй като хората по света са достатъчно изпатили, измъчени, загубили са близки, здраве, имущество, подлагани са на терзания, за да имат право да помолят за едно магазинче със две вратички.
Ей, ти, продавачо на надежда, не си отивай така бързо! Много хора, млади и стари, болни и здрави, имат нужда от теб!
Моля те, посети ги!
А ако не ти стигат сили, аз бих искала да ти помогна.
За да може надеждата да стигне за всеки.
За да няма наркотици, семейно насилие, деца ненамерили навреме помощ, за да имаме здраве.
Аз мисля, че в твоето магазинче може да се намери по нещо за всеки. И за мен, и за доцент Поли, и за баба Минка, и за Тоня, и за всички. Всички те, те очакват.
Просто не си отивай. А когато си прекалено зает, аз ще продължа вместо теб. Или друг като мен.
Затова са ни пуснали тук на земята.
До скоро!

Дойде време да ви изпратя нещата от промоцията. Но първо искам да ви благодаря като твърде сантиментален човек, че и вашето издание ми помогна да пренеса товара. Вие много по-добре знаете от мен, как се прави реклама на една книга и то доста различна, по света....

Относно промоцията – всички бяха много доволни, атмосферата бе страхотно духовна. Вашият поздравителен адрес бе изчетен на второ място, след този на клуба на лекарите писатели – София. Когато ми дадоха думата, аз обявих, че посвещавам промоцията първо на майка си, като в подходящия момент, просто трябваше да го направя, споменах че на ръката ми е пръстенът получен за “Обичам те, мама”, номиниран от вашето издание. Просто майка ми заслужава всичко това, а след това споменах акцента – са всички лекари от Велико Търново. Имаше поздравителни адреси от Доцент Марияна Мойнова от Велико Търновския университет, дъщеря на д-р Мойнов, споменат в книгата. В нея тя коментира идеята за живота след смъртта в периода когато изпраща татко си, имаше още от историческия музей, от Български лекарски съюз – колегия Велико Търново и акта за дарение на дотук излезлите ми книги от окръжна библиотека “Петко Рачев Славейков”.

Промоцията бе водена от Галя Чохаджиева, известен фолклорист от историческия музей. Бяха включени изпълнения на дете с цигулка от музикалната школа, камерно трио “ангелски гласове”, рецитация по Джани Родари, като след официалната част, кетъринга бе на фона на музикален диск с имена на хора, посочени в книгата – Мария Нейкова, Паша Христова, Емил Димитров, Лея Иванова и т. н.
С това приключвам. И нещо любопитно в моя си стил, с това и започнах краткото си експозе, предния ден в аптеката на ДКЦ намерих малко бяло листче. Обърнах го и на него видях Баба Мравка, оная от приказките и отдолу надпис “Отлично”. Казах си че това е едно добро знамение. И така, като това е идеята, записките да продължат, но да се прескачат с детската тематика, може би на 1 юни по 3 мои приказки, в едно от училищата във Велико Търново децата да си направят тържество. Изпращаме ви снимките и първият отзив от пресата. С много благодарност за духовното съпричастие, за подкрепата, с надежда за бъдещи контакти, както и с благопожелание към целия ви екип.

Ваша : Д-р Т. Димитрова

* * *

Надежда за всички – интервю с д-р Димитрова