Тя без нас може, ние без нея не

Има някакво разминаване между екологичните организации и хората. Те призовават за опазването на определени зони, ареали, животински и растителни видове, а хората питат: Защо. Защо е толкова важно да се спаси точно тази птица, точно тази екосистема. Какво ще стане, ако те изчезнат. При един от предните ми постове проведох дълъг спор с един от тези питащи, защо трябва да спасим рибарниците до село Челопечене. Искаха доказателства, които да покажат, че ако не запазим зоната лично на тях ще им се случи нещо . Тази лична заинтересованост силно ме впечатли. Трябва радикална промяна в начина на убеждение. Посланията вече не трябва да гласят ” Спасете скалните орли, те са последните на земята”, а може би “Спасете себе си, като запазите последните Скални орли”.

Земята е една дишаща жива система, със сложни взаимоотношения между организмите наричащия дом. С нашата дейност няма как да нанесем унищожителни вреди на нашата планета. Тя е преживяла не един катаклизми. Всъщност ние вредим само на себе си, замърсявайки собственият си дом. Животът е нещо ужасно приспособимо . Ако успеем да предизвикаме природна катастрофа ще заличим голям процент от живите същества, до 90%. Вече се е случвало. Някъде, някой ще оцелее, ще се приспособи към новите условия, еволюцията ще тръгне по нов път, но ние няма да сме част от нея. Ще сме изчезнали.

Ако се появи нова разумна раса след време, ще ни третира като динозаврите. Ще сме като мистични същества от миналото, интересни находки в земните пластове, ще сме доминиращият вид на нашата епоха. Но вече няма да сме.

Уважавайте природата, тя без нас може да е, но ние сме органична част от нея.

Спасете себе си, чрез опазването на природната среда.

Статията е любезно предоставена от Tin4e :

http://tin4e.wordpress.com/