Вековните дървета във вярванията и обичаите на българите

Човекът и природата
Още от най-стари времена човекът е бил дълбоко свързан с природата. Тя вдъхва безусловно страхопочитание и често е обожествявана. Хората не могли да си обяснят хармонията, съществуваща около тях по друг начин, освен като не-човешка и свръх естествена. Същото се отнася и за дървото и гората.

Старото дърво.
Старото дърво е символ на мъдрост и живот. Дедите ни векове наред са го почитали, така, както се цени нещо мъдро и свято. Още от средновековието по нашите земи са почитани такива видове, които носели памет за историята. В народната вяра дървото е силно използвано, в повечето случаи религиозно, обвързано в извършването на редица обреди и литургии. Именно за това никой не е имал право на своя глава да унищожи такова дърво.

Старата гора.
Старите гори също са обект на преклонение. Приема се, че гората има душа. Тя говори, страда, тъжи, лекува, отговаря. Тя е нещо тайнствено и усамотено, в което са намерили своя дом самодиви, самовили, вещици и други лоши дихания, дивите животни и зверовете.

Дъбовото дърво в българската народна традиция.
На дъба е отредена съществена роля в народните вярвания. За “бъдник” се избира само дъбово дърво, друг вид не може да поддържа жарта през цялата нощ на Бъдни вечер. На Игнажден полазникът влиза в къщата с пръчка в ръката или с шумка, единствено от дъбово дърво . Бухалката, която служи за пране и с която девойките се кумичат, също е дъбова. Кобилицата, участваща в редица обичаи и обреди в старо време – също. Когато дълго се задържала суша, хората излизали и се събирали около старите дъбови дървета, за да се молят за дъжд. Те са почитани като свещени, а местата около тях – като лековити. Такова дърво не може да се сече. Обикновено територията около него се маркира по някакъв начин. В миналото по лековитите дъбове са се окачвали червена прежда и парички. Това е било символ на жертва от страна на болните. А от някои много стари дървета дори се взимали стърготини и се пиели като лек. В древни времена там, където не е имало църква, можело да се черкува при такива дъбове. Оброците, около които стават различни обреди и се колят курбани, много често също са дъбови дървета. Считат се за свещени, хората се отнасяли със страхопочитание към тях. използвали се при религиозно лекуване. Лекуванията представляват методи на изцеление чрез вяра. Дори и днес тези места се знаят и в някои села традицията продължава да се поддържа. При тях някога е била отслужвана света литургия и се колели курбани за здраве и берекет. В деня на Света Троица всички излизали да обходят селото с иконите и хоругвите на църквата за плодородие. Като стигне до тези дъбове, шествието спира и те се миросват. В дървото се пробива дупка и вътре се сипва зехтин от черковните кандила, пали се тамян и запушва с восък. За същият ритуал се споменава и на много места в България, но извършван на различни религиозни празници. Поверията разказват как на тези дъбове си свивали гнезда орли и бдели над синора на селото, за да няма град, хали и вихри. За важността на дъба в съзнанието на хората свидетелстват и множеството наименования на местности и села, произлезли от думата “дъб” – Дъбница, Церово, Дъбова махала и много други.

Обичаите, свързани с вековни дървета.
Във всеки манастир или църква в миналото е имало дървета, които са били някога оброци. До средата на XX век под тях се е извършвало жертвоприношение и се е освещавала жертвата в чест на някой светец-покровител. В повечето случаи храмовият празник съвпада с деня на светеца на оброка. В много стари църковища извън селата са запазени дървета, почитани някога религиозно. Дори когато църквите били разрушени, дърветата оставали да напомнят, че това място е свято, хората продължавали да палят свещи на тях. На места са останали само дънери или сухи пънове, които също са били ценени. Дънерът може да приеме и името на светеца. Старите дървета служили и за обозначаване землището на селото и при обичая кръстоноше. При него цялото село излиза и обхожда землището си. Тези дървета не само са оброци, но те дават и изцеление на хората. Още при устройването на оброците е търсена близостта на стари дървета, да има и кладенче, да извира вода. Кладенчето и дърветата постепенно са ставали лековити по силата на някой дух, преименуван в светец, който е станал покровител. Така възникнали “светите води”, наречени аязма. До тях също е имало дърво или група дървета, които не можело да се секат. За това до всяко свято място имало и свети дървета.

Повече за вековните дървета, традициите и обичаите, свързани с тях, за това как най-бързо и приятно да обиколите дърветата на град София – http://oldtrees.sand-glass.org

Проект на фондация Пясъчен Часовник