Темпото на живот расте

Вече толкова малко хора се спират за нещо на улицата, че дори учените и статистиците правят своите измервания и експерименти в движение. Най-вероятно никой не се е наел да отговори на запитванията на Робърт Левин от Калифорнийския университет във Фресно и Ара Норензаян от Мичиганския университет, затова през 1995 г. започват да измерват скоростта на движение на пешеходците в 31 големи града по света при равни други условия.
Така те се стремят да защитят хипотезата си, че динамиката на живот в големите градове драстично се е увеличила в последните десетилетия.

Те извеждат следните постулати на нашето съвремие.

По-високата скорост е индикатор за по-добра икономика.

Топлите места са “по-бавни”.

Индивидуалистичните култури са по-бързи от колективистичните.

Големите градове се движат с по-голямо темпо.

Забързаният ход води до по-висока смъртност от сърдечни заболявания.

Съвсем наскоро друг английски учен – проф. Ричард Уайзман от Университета в Шъртфордшайър, обяви резултатите от ново международно изследване за измерване темпото на живот, направено през 2006 г.
Експериментът е проведен с помощта на доброволци, измерили незабелязано скоростта, с която хиляди пешеходци се придвижват пеша в 36 града по света, като използвали почти същите методи като от предишното подобно изследване. Установява се, че темпото на живот е с 10 процента по-високо от това в началото на 90-те години на 20 век., което потвърждава хипотезите на Робърт Левин и Ара Норензаян.

Измерването е направено на 22 август 2006 г. между 11.30 и 14.00 часа местно време, като се е следяло за изминаването на 60 фута (18.29 метра).

София също е участвала в изследването, като измерванията са направени в отсечката на бул. “Цар Освободител” пред и срещу Централния клуб на армията.

Любопитно е да се запознаем с резултатите, които красноречиво потвърждават гореизложената теза, с която просто няма как да не се съгласим. Както и няма как да я оспорим.

Единственото, което би могло да ни се стори малко по-успокояващо е, че ние отново заемаме златната среда с 13.96s за 18.29 м.

Но това наше средно положение би трябвало да доведе до нови проучвания защото от една страна ние все още не сме постигнали икономическото развитие на Отава /Канада/, чийто резултат е почти същия, нито пък държавата ни се е превърнала в такава екзотична атракция като Тайван или Зимбабве.

Определено резултатите, измерени в София са почти същите като в много топли екзотични държави, с не дотам развита икономика.

Но вижте сами резултатите от проучванията и може би отново благодарение на България може да достигнем до нови изводи относно общото икономическо развитие на света. От едната ни страна са държави с бързо растяща икономика, където определено времето е пари, а от друга са емирствата, където има достатъчно пари и просто няма основателен смисъл да се бърза.

Резултати от изследването, проведено през 2006 г.:

Сингапур (Сингапур); 10.55s

Копенхаген (Дания); 10.82s

Мадрид (Испания); 10.89s

Гуанчжоу (Китай): 10.94s

Дъблин (Ирландия); 11.03s

Куритиба (Бразилия); 11.13s

Берлин (Германия); 11.16s

Ню Йорк (САЩ); 12.00s

Утрехт (Холандия); 12.04s

Виена (Австрия); 12.06s

Варшава (Полша); 12.07s

Лондон (Обединеното кралство); 12.17s

Загреб (Хърватско); 12.20s

Прага (Чешката република); 12.35s

Уелингтън (Нова Зеландия); 12.62s

Париж (Франция); 12.65s

Стокхолм (Швеция); 12.75s

Любляна (Словения); 12.76s

Токио (Япония); 12.83s

Единбург (Обединеното кралство); 13.29s

Отава (Канада); 13.72s

Хараре (Зимбабве); 13.92s

София (България); 13.96s

Тайпей (Тайван): 14.00s

Кайро(Египет); 14.18s

Сана (Йемен); 14.29s

Букурещ (Румъния); 14.36s

Дубай (Обединените арабски емирства); 14.64s

Дамаск (Сирия); 14.94s

Аман (Йордания); 15.95s

Кардиф (Обединеното кралство); 16.81s

Берн (Швейцария); 17.37s

Манама (Бахрейн); 17.69s

Блантайър (Малави); 31.60s