Габровският карнавал

04.06.2007г. / 12 45ч.
Аз жената
Габровският карнавал

В празничния календар на габровеца карнавалът се появява през миналия век, както, впрочем, става и с редица други селища, придобили нова – градска – характеристика в средата на 19. век или дори по-късно.

Карнавалната традиция в Габрово минава през четири етапа: олелийнята, карнавала през 60-70 г. на 20. в, карнавала от края на миналия век и най-новия – от началото на новото хилядолетие. Тя бива прекъсвана 2 пъти – веднъж в навечерието на Втората световна война до 1964 г., и втори път – от 1991 до 1998 г.

Олелийнята е отлично съчетание на европейското и местното начало: свързана е със седмицата между Месни и Сирни Заговезни, има площадна, “улична” част, маскени балове за аристокрацията, подем в търговията, смесване на елементи от панаира, участие на кукленик (Нено Кукладжията от с. Нова Махала е основоположник на кукленото изкуство в България) – и неговото сандъче с кукли – праобраз на марионетките, а също и речитативите му със забавни, актуални сюжети, го правят една от емблемите на олелийнята от най-ранните й прояви. Олелийнята е изцяло градски празник, който привлича с отделни свои елементи (търговията напр., улично веселие) населението от съседните села, колиби и дори градове.

Тъкмо стихията на народното веселие се опитват да възстановят организаторите на първите десетдневки на хумора и сатирата (като се започне от 1965), а прочутите габровски анекдоти дават живителното начало на новия празник – карнавала на хумора и сатирата. Всички участници са самодейци. Формално, създадената комисия по организиране и провеждане на габровския карнавал напомня карнавалните комитети в Западна Европа.

В карнавалите от 70. г. на 20 в. “се оглежда” светът на габровския хумор. Пак тогава започва събиране и издаване на габровските вицове, местният фолклор намира място в националните медии, а карнавалът става част от голяма културна програма. Гостите на първите Десетдневки на хумора и сатирата, творци от тогавашния СССР, благославяйки празниците на хумора и сатирата и събирането и издаването на хумористичното наследство на габровци, правят предложение за създаване на ДХС, който не просто да подслонява местното комично наследство, а и смеховната култура на народите от Европа и света. Това много скоро е реализирано и чрез ДХС Габрово, габровската култура и особено карнавалът започват активен обмен с редица карнавални градове от Европа, а и от цял свят. Така се стига до приемането на Габрово за член на Фондацията на европейските карнавални градове (FECC).

За разлика от олелийнята и западноевропейския карнавал, габровският карнавал от 70. г. (и до днес) не се организира в навечерието на Великденските пости. Дори на няколко пъти става през април – така още веднъж се подчертава връзката с хумора и сатирата. Същевременно дълго време се организира ежегодно /ежегоден е и в новия век/ и това му спечелва славата на традиционен празник със самобитен характер, превръща го в истински отдушник в натоварения ритъм на делника.

В последната четвърт на 20 в. целият многодневен празник на хумора и сатирата, най-ярката част от който дълго време е карнавалът, започва да се “отваря” за европейски образци на смеховната култура (изложби на Х. Бидструп, гостуване на Театъра на миниатюрата от Москва и Аркадий Райкин през 1969 г., който след 16 г. ще открие Експерименталния сатирично-вариететен театър). Това става особено активно с откриването на ДХС през 1972 г., който се превръща в притегателен център за майстори на хумористичното и сатирично творчество от цял свят и често именно гости от Западна Европа го наричат Мека на хумора и Лувър на смеха. Заслугата на ДХС (и на изданието на карнавал`77) е, че привлича карнавални дейци от белгийския град Аалст в лицето на кмета на града Марсел Де Бископ и от 1979 г., с малки прекъсвания, всеки карнавал в Габрово има и “белгийско” присъствие, а ДХС обогатява колекциите си с костюми на Принц Карнавал, на Жил, а от миналата година притежава един от карнавалните костюми и на емблематичния Крал Карнавал от Аалст, г-н Камил Сергант.

До 1983 г. карнавалът в Габрово е ежегоден и вече е част от фестивала на хумора и сатирата. Ежегоден е и през настоящия век.

През всички години габровският карнавал на хумора, подобно на западноевропейския, има свои емблеми. Например карнавалното шествие дълги години се води от “жив” Рачо Ковача, според легендата – основоположник на града; има церемония по отрязване на опашката на гигантска бутафорна котка (котката е емблема на габровския хумор), сред водещите карнавалното дефиле е и Ранката Барабанката, колоритен местен зевзек от първата половина на 20 в. И темите на всяка “картина” са почерпени от заобикалящата ни действителност, широко се използват габровски вицове, нещо, което прави местния празник уникален.

Европейският дух на габровския карнавал (след 2000 г. досега) вярно е усетен от гости от град Аалст, побратимен град на Габрово, хора свързани с карнавалното движение там, а и лично участващи в габровския празник. Според тях през годините именно карнавалът е онова, което е свързвало двата града, а “Когато целият свят прави карнавал, в света няма да има война”. Така карнавалът може да бъде цивилизационният избор не само на габровци.

Коментирай