Френското завещание

04.06.2007г. / 12 49ч.
Аз жената
Френското завещание

Андрей Макин е роден в Сибир през 1957 г. Завършва висше образование в Москва, преподава философия в Новгород, сътрудничи на литературни списания, има неприятности с режима на Брежнев. По време на перестройката емигрира, защото бизнесът според него убива всяко литературно творчество. Пристига в Париж през 1987 г. и започва да пише на френски, “за да не бъде преследван от твърде близките сенки на Чехов, Толстой или Достоевски”. Изпраща ръкописите си на различни издатели, като ги представя за “преводи от руски”, за да събуди по-голям интерес, но получава оскърбителни откази. Макин не отстъпва, многократно променя името си, заглавията, пренаписва първите страници, продължава неотменно да изпраща своите текстове. През 1990 г. успява да публикува първия си роман “Дъщеря на един герой на Съветския съюз”. Признанието на публиката и на критиката идва с четвъртия му роман “Френското завещание” (1995), за който му присъждат наградите “Гонкур”, “Медиси” и “Гонкур на учениците”. Цялото творчество на Макин е написано на френски език. Романите му са преведени на трийсет езика. На българския читател е познат с романа “Музиката на един живот”.


“Френското завещание” е автобиографичен роман, възхвала на френската цивилизация и призоваване на едно изпълнено с емоции минало. В него Макин разказва за живота на своята бабушка Шарлот Льомоние, родена в Париж в началото на века, която се оказва изгубена в руската степ, омъжена за народен съдия в сталинската империя. Нейните спомени от Франция са истинска мина от невероятни съкровища за малчугана: менюто на банкета в чест на руските владетели при пристигането им в Шербург, дендита и принцеси от “Шосе-д’ Антен”, Марсел Пруст, който играе тенис на булевард “Бино”! Уви, чудесата на тази “френска Атлантида” с годините са помрачени от други разкрития: семейни рани, майчини тайни, завещани от Берия кошмари, сатрапът Сталин с харем от изнасилени жени. Руснак или французин, на кой завет трябва да остане верен? – пита се разказвачът, избрал езика на насладата и мъката, който го е приспивал от най-ранното му детство.

Коментирай