Диляна Икономова: Когато човек пътува, всяка минута е ценна и неповторима

Диляна Икономова е архитект, автор на проекти за обществени и жилищни сгради, интериори и градоустройство. Архитектурата е нейната голяма сбъдната мечта, не просто професия, а истинско призвание.
 
Другата ѝ страст са пътуванията. Диляна е била в почти 100 държави по целия свят и казва, че за нея островите на Малдивите и Сейшелите далеч не са най-екзотичните дестинации, които е посетила.
 
Иран, Монголия, Япония, Мианмар, Перу, Шри Ланка, Никарагуа, Бруней са само малка част от приказните места, на които е била и носи в сърцето си ярък спомен за преживяванията там.
 
Поканихме я да разкаже за някои от най-запомнящите се пътувания и романтични дестинации, специално за вас, читателите на Az-jenata.bg. Признаваме си, че Диляна успя да ни вдъхнови да помечтаем и може би да се присъединим към някое от нейните следващи пътувания. Кои са те, ще разберете в следващите редове.
 
Разкажете ни малко повече за вас. Вие сте архитект, това ли беше вашето желание и мечта?
 
Да, архитектурата беше първата и единствената ми мечта. От малка знаех, че искам да бъда архитект. Много обичах да разглеждам къщите на хората още като дете и да надничам в малките прозорчета.
 
Не ви ли е притеснявало, че това е професия, характерна сякаш за мъжете, с преобладаващо мъжко присъствие?
 
Не съм имала притеснение, приемала съм го като предизвикателство. Като известни имена в архитектурата наистина преобладават мъжките, но има много талантливи и успешни жени. Най-любим мой архитект е Заха Хадид.
 
Имате ли проект, с който много се гордеете, можете веднага да отличите?
 
С всички мои проекти се гордея, по един или друг начин са били част от времето и емоцията ми. Трудно ми е да определя какъв тип проекти ми харесват. Обичам да проектирам всичко.

На остров Куесим, Иран. Снимка: личен архив

Да се насочим към другата ви голяма страст – пътуванията. Как започна всичко, кога се запалихте по пътешествията?
 
Запалих се покрай архитектурата. Беше ми интересно какви са сградите по света, селищата, урбанистичните структури, както съвременни, така и в история на развитието им.

Архитектурата беше първата водеща тръпка, но покрай нея, разбира се, и други неща започнаха да ме вълнуват. Започнах да си правя колекция от снимки, пясъци, но най-вече от преживявания.

В Йошино, Япония. Снимка: личен архив

Кое е най-запомнящото се пътешествие? Това, което е оставило най-ярък спомен? 
  
Всяко пътуване ме впечатлява. Когато човек пътува, всяка минута е ценна, неповторима, за разлика от ежедневието. Много са тези моменти.

Паракас, Перу. Снимка: личен архив

А кое е мястото, на което бихте се връщали много пъти?
 
Много са местата. Едно от последните ми пътувания – място, което се оказа зареждащо за мен, бяха Азорските острови. Те са по средата на Атлантическия океан, намират се между Европа и Америка и са комбинация от двете култури. Островите са много различни един от друг като природа. Пейзажите са приказни, драматични, диви, динамични, както и времето и ветровете около тях. Разбира се, най-последното пътуване оставя и най-силно впечатление.

Азорски острови. Снимка: личен архив

Друго от последните пътувания е Мианмар. Летях с балон на изгрев слънце над древния град Баган – уникално място с над 3000 запазени храма, от около 10 000 съществували по време на разцвета на този религиозен будистки център и столица на Баганската империя от 9 до 13 век.

Баган, Мианмар. Снимка: личен архив

Как избирате следващата дестинация? Важно ли е за вас да има екскурзовод или вие организирате пътуването изцяло?
 
Не правя организация за пътешествията, а списък с желания. Пътувам с мои приятели, с които имаме идея да разглеждаме забележителности, кулинарен туризъм или спорт – ски, гмуркане, ветроходство. Не ползвам агенции.

Златната скала в Мианмар. Снимка: личен архив

Казахте кулинарен туризъм. Кое е най-вкусното ястие, което сте опитвали?
 
Сещам се за ястие от Мексико, по стара ацтекска рецепта с авокадо, агаве, а за подправка – яйца от комари и мравки.
 
Имали ли сте по-екстремни изживявания по време на пътуване?
 
Много! (смее се.). Много са и са най-различни. Не знам откъде да започна!

Спомен от град Гале в Шри Ланка. Снимка: личен архив

Губили ли сте се?
 
Не! Имам добро чувство за ориентация, било заради професията ми като архитект и усещането за пространство, било то заради навика да пътувам и да се ориентирам. Обичам картите.

Романтичен миг, запечатан край Източнокитайско море. Снимка: личен архив

Има ли някое място, което влиза в представите за най-романтично?
 
Зависи от представата за романтика – дали си представяме безкрайните златисти плажове с полегнали палми или бурни океански вълни върху черни гранитни скали с причудливи форми или си представяме самотен остров, който е целият само с бял пясък, без растителност, просто купчина пясък сред тюркоазена вода, каквито съм виждала на Малдивите. 

 
Малдивски острови. Снимка: личен архив

< 3 от 44 >

Токио, Япония. Снимка: личен архив

Далеч от туристическите комплекси, има така наречените пикник острови – това са острови, на които никой не живее, малдивците ходят до тях с лодки през почивните дни, правят пикник и се прибират. На Малдивите съм виждала острови само с една палма или с две палми, с три палми и само това. 

Кои дестинации предпочитате – морски или планински?
 
Обичам и морето, и планините, обичам безкрайните поля, обичам и пустинята, и градовете. Зависи от момента и настроението. Различно е.

Спомен от Сейшелските острови. Снимка: личен архив

Казахте върхове, четох, че сте изкачили Килиманджаро. Какво беше усещането?
 
Беше най-трудното нещо, което съм правила досега.
 
Физически или емоционално?

< 3 от 44 >

Токио, Япония. Снимка: личен архив

Физически по-скоро, емоционално не, не ми представляваше усилие да се накарам да продължа на горе. Но физически беше изпитание.
 
Има ли неща, без които не тръгвате на път?
 
Фотоапарат и кутийка за пясък.
 
Били сте на острова, на който е сниман филмът с Леонардо ди Каприо „Плажът“. Какви са спомените ви от него, тъй като в сегашно време той е доста променен вследствие на големия туристически интерес.
 
Беше една от моите първи далечни дестинации. След него видях много по-вълнуващи и необичайни плажове. Например на остров Хормоз в Персийския залив.

Хормоз, Иран. Снимка: личен архив

Плажовете там са с пясъци с много цветове – червено, черно, оранжево, розово, виолетово, жълто, плажът е като дъга. И когато има вятър, той рисува картини. А когато няма вятър персийците рисуват килими на плажа. Всяка фамилия пренася върху модела на персийския килим традиционните за рода шарки.

Хормоз, Иран. Снимка; личен архив

Беше изненада... пътувайки, виждаме как островът свършва със стръмни скали към морето и поглеждайки надолу виждаме плаж, покрит с килими, които вълните искат да отнесат в морето. Когато приближихме, видяхме, че не са истински килими, а пясъчни. Това беше усещане от приказка. За мен този плаж беше много по-интересен и красив от въпросния плаж в Тайланд, където е заснет филмът.

Хормоз, снимка: личен архив 

 Какво обикновено си взимате за спомен?

Само пясък от моретата и реки и пустини, които посещавам.
 
Обичате ли да пътувате в България?
 
Да, много пътувам и в България.
 
Кое е следващото пътешествие, накъде ще поемете?
 
Куба.

 
Вашето пожелание към читателите на Az-jenata.bg?
 
Да пътуват и да видят красотата на света. :)

* * *

В галерията ни може да разгледате прекрасни кадри от пътешествията на Диляна Икономова, която тя предостави специално за читателите на Az-jenata.bg.