Ще ни залее ли зелената вълна? 1

Да ходим повече пеша – една много хубава и здравословна препоръка. Малкото хора останали в малките градове го правят всекидневно. Не така е разбира се в столицата и другите големи градове. Разбира се от еко съвест ли, от липса на пари за личен автомобил ли, заради стрес от повишената цена на горивата ли, но много от хората използват градския транспорт. В някои автобуси зимата е прохладно и свежо като на северния полюс, а лятото горещо и влажно като в джунглата. С едно билетче от 70 ст., а някои още по-еко люде, които не искат да хабят хартията за билети, защото това е едно откъснато зелено листо, можеш да се почувстваш в различни точки на света, само докато стигнеш до работното си място. Разбира се същите тези хора, при първата по-крупна сума финанси бързо биха си купили автомобил, само и само да не се чувстват като македонска плескавица рано сутрин, в иначе екологичния ни градски транспорт.

Разбира се има и една малка част еко маниаци, чиято безпримерна лудост граничи със самоубийство, които се качват на велосипедите и избират този начин на придвижване. Не че е лош, но в град, в който не се спазва дори бус лентата, та автобусите от градския транспорт да се придвижват максимално бързо по маршрутите си и това да привлече повече граждани да ползват този вид транспорт и да направят еко осъзната и изгодна крачка към зеления начин на живот; когато няма алеи за велосипедисти, а автомобилите се движат с мръсна газ и в прекия и в преносния смисъл на думата, този начин на придвижване е крайно опасен, въпреки че е невероятно еко.
Моля ви, преди да сте си написали завещанието, не карайте велосипед в София.

Европа няма проблем със старите си автомобили, защото ги продава на безценица на българите, които са щастливи от покупката и карат дори 20 годишни возила, които не само, че отделят много вредни газове, но и са в постоянна неизправност и са причина за много от катастрофите по пътищата. Затова може би една малка еко стъпка е – да не купуваме стари коли, а нови велосипеди. Ако има повече велосипеди, отколкото коли, няма да е толкова рисковано да се кара колело, а точно обратното - ще бъде един чудесен начин на придвижване.

Другата препоръка е още по-разумна – да хвърляме боклука разделно. За изхвърляне ще го изхвърляме, ако след това също се събира разделно, но за съжаление, според общото мнение - още не се прави. Все пак е добро начало поне да се научат хората да различават кой цвят кофа за какви отпадъци е. Навиците са важно нещо, а правилно изградените навици направо чудесно.

Следващата препоръка – енергийните министри да я четат. А хората използват това, което им е най-изгодно. Ако жегите се използват да захранват климатиците, никой няма да има нищо против, само да може да се диша. Верно е, че много народ и по тази точка в България живее пределно екологично – нямат климатици – не харчат ток, нямат кола – не хабят гориво. Нямат много пари – консумират умерено.

Е, кажете после, че българите не живеят еко.

Но за съжаление, това не е защото имат съзнание за важността на екологичния начин на живот. Нашите гори също се секат безцеремонно и безразборно, еко парковете ни се застрояват, животните се убиват, вследствие на което екосистемите умират. Сметищата са остарели и преливащи с боклук, няма екологични заводи за съхранение и обработка. Ако оставим шегата настрана, да си беден не значи, че живееш еко – защото именно хората с ниски доходи и ниско обществено съзнание берат и буквално изскубват ценни билки, изсичат дърветата и т. н., за да задоволят първичните си нужди. За да не се случва това за в бъдеще, отново идваме до важността на образованието, и то на прагматичното образование, не само да се знае що е природа и що е биология, но екосистемите да се изучават в контекста на съвременните промени в климата. Потресаващ е например фактът, че в една гора – нищо и никаква гора – избили вълците – защото са хищници и са опасни, но след известно време гората опустяла и заболяла, защото пък гризачите и тревопасните се размножили прекалено много и екологичният баланс бил разрушен. Еко процесите обяснени по този начин биха впечатлили подрастващите много повече, отколкото да ги накараме да назубрят определенията за екосистеми. Един ден по залесяване би трябвало да донесе отличен на включилите се, защото са осъзнали важността от повече кислород за планетата. Доброволчески отряди за почистване от отпадъци биха могли идеално да се съчетаят с уроците по химия за разграждането на различните химически съединения в природата и времето, което трябва да мине, за да се случи това. Има още какво да се желае, за да изградим общество, което е еко осъзнато. Но като цяло, за съжаление, и ние сме част от глобалния проблем – глобалното затопляне.

Въглеродният двуокис на планетата е в количества, които не могат да бъдат обработени своевременно – това повишава температурата на атмосферата непрекъснато и така се пораждат предпоставки за процеси, които водят до необратима промяна на климата. Жегите в комбинация с градушки, ураганни ветрове и дъждове са най-малкото от бедствията, които биха могли да сполетят Земята. Зеленият начин на живот е начинът да бъде спряна тази катастрофа. И то целенасоченият начин на живот – да живеем така, сякаш от нас зависи животът на цялата Земя. И то не защото само такъв начин може да си позволим, а защото осъзнаваме важността му.

Защото наистина зависи и наистина е от значение.

Първа част