Спомени

Спомням си като дете
някога, преди години,
че в Софийското поле
бяха най-добрите зеленчукови градини!

Помня и младежките бригади,
как събирахме в чували лук.
Бяхме луди, щури, млади
на годините напук!

С киселото мляко, с казанлъжки рози
славехме се по света!
Бяхме българските виртуози,
бяхме..., но не сме сега.

С чушки, моркови, домати
славеше се българската нация,
докато дойдоха тарикати
с тъй-наречената “демокрация”.

В Козлодуй като затворим блока
към Европа смело ще вървим.
Все от някъде ще купим тока,
някой да не си помисли, че пълзим.

А пък Арда горна, или долна,
провали се пустата каскада.
И Европа май ще е доволна,
на Белене и “Цанков камък”,
да остави българина да се нада!

Умни, тарикати, неграмотни,
макар, че хората са най-различни!
Трябва бедни, средни и имотни
общите проблеми да приемат като лични!

Всеки иска да е по-добре
и да прави кой каквото може,
но без работа е с вързани ръце –
помогни на българите, Боже!

Здравей, ваканция!