Отдавна детството ми си офейка,
и още помня думите на мама.
– Ще търсиш, сине, пак училищна скамейка,
ала връщане обратно няма!
Прескочих вече трийсетте,
а сякаш още съм хлапак.
порасна моето дете,
наесен ще е първолак.
И загубил ума, дума
Ще ми се на чин да седна аз,
Че краката ми са като гума,
Както някога, във първи клас!
И сълзи от радост ще преглъщам –
много сладки, мъничко горчиви,
в детството си често ще се връщам
и ще изживявам мигове щастливи.
От името на всичките родители
Поздрав за бившите
и настоящите учители,
а на малки и големи ученици
желая здраве, радост и шестици!
Че краката ми са като гума,
Както някога, във първи клас!
И сълзи от радост ще преглъщам –
много сладки, мъничко горчиви,
в детството си често ще се връщам
и ще изживявам мигове щастливи.