В българските традиции този ден е познат като Катерининден. Посветен е на Св. великомъченица Екатерина, която имала изключителни лечителски способности, лекувала бяс и шарка.
А знаем, че това са били доста страшни болести в миналото и по този случай жените са се презастраховали с различни ритуали. Рано сутринта стопанката на дома, която задължително трябвало да бъде чиста т. е. да не е в месечния си цикъл, да замеси пшеничено тесто с мълчана вода.
Броят на питките, които се правели от това тесто е задължително нечетен: 5, 7 или 9 и трябва да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите.
Особено важен бил този ритуал за младите булки, които имали малки деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканяли с думите:
“Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”
И за да е завършен ритуалът, човекът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже:
“Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”
Жената трябва да отговори: “Амин! – Дай, Боже!”
Жените трябвало да броят минувачите, които си отчупвали от питката и да се стремят последния почерпен да бил нечетно число от бройката, за да се пресекат болестите и да не влизат в къщата.
След като са извършили правилно всичко жените вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват.
Дали силата на вярата и позитивното мислене наистина са ги предпазвали от болести, дали св. Екатерина е помагала не може да се каже, но факт е, че този тип ритуали са били здраво залегнали в бита на българите. Били са спазвани стриктно и цикълът на живота се е определял от тях. Според обичайте са постели, женели са се, почивали са и са работели. Нямало е твърдо пет работни дни и два почивни, нямало е неотложни ангажименти. Празниците са били законът и ако искаш да си здрав, да те приемат в социума и да те уважават трябва да ги спазваш.