Краят на приятелството

Приятелството ни беше като виенски валс
във пролетна градина...
Танцувахме унесени под прелестна луна
забравили че винаги по нещо си отива
и вечност има всъщност единствено в смъртта...

Танцувахме под звуците на цитри и камбани,
понесени във вихъра на чудни светлини,
излъчваха душите ни вибрации незнайни
и носехме се волно в звездни висини...

Нехаехме, че беше един откраднат изгрев,
преплитахме идеи безумни и мечти,
изгаряше ни огън, погалваше ни песен
в онези отлетели красиви, кратки дни...

Приятелството свърши, кометата отмина,
остави светла диря в нощното небе,
отлитна като птица, а беше тъй красиво,
не ми достигна време дори да кажа Не !...