Общуване без агресия

11.01.2008г. / 11 47ч.
Аз жената
Общуване без агресия

За първи път на български език се появява наръчник по Ненасилствена комуникация – метод, получил международно признание.
Книгата е преведена и консултирана от единствените специалисти по ННК в България.
Българското издание на “Общуване без агресия” е одобрено от международната неправителствена организация – “Център за Ненасилствена комуникация”.

“Общуване без агресия” предлага нов метод за анализиране и справяне с кризисни ситуации в училище, семейството, личния живот и на работното място.
Ненасилствената комуникация е разбираема и ефективна. Тя оказва неоценима помощ на педагози, ученици, родители и специалисти от различни области, чиято работа изисква умения за общуване и овладяване на критични ситуации. Книгата разкрива силата на позитивните послания и ни учи:
как да реагираме, когато сме обект на агресия
как да преодоляваме различията
как да слушаме и да се изразяваме, ако искаме да разбираме другите и те – нас
как да овладяваме собственото си поведение в кризисни ситуации
как да разрешаваме конфликтите по мирен начин

За книгата:
Какво е Ненасилствена комуникация?

Ненасилствена комуникация е практически метод, разработен в най-добрите традиции на хуманистичната психология. Той предлага ясен и ефективен модел за общуване, базирано на сътрудничество, съзнателни избори и взаимно разбиране. Негова цел е да повиши способността ни да вдъхваме съпричастност у другите и да реагираме съпричастно. Този подход към общуването поставя ударение върху състраданието като мотиватор за действията ни, а не върху страха, вината, срама, обвиненията, конкуренцията, заплахата или налагането на наказания.
Методът се базира върху преформулиране на начина, по който се изразяваме и по който изслушваме чрез фокусиране на съзнанието върху наблюдението, чувствата, потребностите и молбите. Обучените в Ненасилствена комуникация развиват способност да правят внимателни наблюдения и – без да дават оценки и да поставят диагнози – да определят поведенията и обстоятелствата, които оказват влияние върху тях. Те се научават да се вслушват в собствените си вътрешни потребности и в потребностите на другите, както и да идентифицират и ясно да изразяват своите искания в дадения момент.
Чрез акцента върху ефективното общуване – със себе си и с другите – Ненасилствената комуникация поражда уважение, внимание и емпатия и провокира взаимен стремеж към общуване, освободено от агресия.
Прилагането на Ненасилствена комуникация не изисква хората, с които общуваме, да са запознати с метода или дори да са мотивирани да общуват с нас по съпричастен начин. Но ако се придържаме към принципите на Ненасилствената комуникация, те ще се присъединят към нас по естествен път и вероятно ще бъдат способни на свой ред да отговорят със съпричастност.
Методът може успешно да бъде адаптиран и въведен в практиката при индивиди и институции, произхождащи от различна културна среда. Опит в това отношение имат държави като Швеция, Швейцария, Италия, Германия, Дания, Белгия, Австрия, Малайзия, Индия, Великобритания, Холандия, Австрия, Франция, Канада, САЩ, Израел, Ирландия, Русия, Руанда, Бурунди, Нигерия, Сърбия и Хърватия. Анализите показват, че обучението в Ненасилствена комуникация води до значително повишаване на способността за общуване с другите, както и за мирно преодоляване на разногласията. Докладите сочат също, че ползите от обученията са не само трайни във времето, но в действителност дори имат тенденция да нарастват.
Методът е разработен от д-р Маршал Розенберг през 60-те години на XX в. и представлява мощен инструмент за мирно разрешаване на конфликти и преодоляване на различията на личностно, професионално и политическо равнище. Д-р Маршал Розенберг е основател и директор на Центъра за Ненасилствена комуникация (1984). Той е автор на “Да говорим за мира в един свят на конфликти” и на бестселъра “Общуване без агресия”. Бил е сред учениците на Карл Роджърс (един от основателите на хуманистичното направление в модерната психология).

За автора д-р Маршал Розенберг:

Д-р Маршал Розенберг е основател и директор на сектора за обучения в международна неправителствена организация – “Център за ненасилствена комуникация”.
През 1961 г. получава докторска степен по клинична психология от Университета в Уисконсин, а през 1966 г. е удостоен със званието посланик на клиничната психология от Американският съвет за Изследвания и професионална психология.
Обучението по ненасилствена комуникация, разработено от д-р Розенберг, е породено от стремежа му да открие начин за бързо разпространение на така необходимите умения за въдворяване на мир. Центърът за ненасилствена комуникация се появява в резултат на работата му с активисти за граждански права в началото на 60-те. През този период той провежда обучения за посредничество и комуникация за общности, работещи за мирната десегрегация в училищата и обществените институции.
След разработването на Центъра отзивите по повод обучението по ненасилствена комуникация са изключително позитивни. На нея започва да се гледа като на мощен инструмент за мирно преодоляване на различията на личностно, професионално и политическо равнище.
Д-р Розенберг е провеждал обучения по ненасилствена комуникация в Швеция, Швейцария, Италия, Германия, Дания, Белгия, Австрия, Малайзия, Индия, Великобритания, Холандия, Австрия, Франция, Канада и САЩ. Той работи с различни групи – учители, мениджъри, специалисти по психично здраве, здравни работници, адвокати, военни поделения, затворници, полицейски и затворнически власти, духовници, държавни институции и конкретни семейства.
Активността му се простира и в територии, раздирани от военни конфликти, както и в икономически изостанали страни, където той предлага Ненасилствената комуникация като начин за помиряване и преодоляване на различията. Израел, Ирландия, Русия, Руанда, Бурунди, Нигерия, Сърбия и Хърватия са примери за страни, в които ненасилствената комуникация се прилага от групи активисти за мир.
Д-р Розенберг е способен да обучи хора, които от своя страна могат да станат обучители в собствената си общност, професия, образователно звено или политическо обкръжение, на техния собствен език и да постигат същите положителни ефекти.

Коментирай