За това свое искане, от НД “Екогласност” са се били възползвали от правната възможност(просъществувала за жалост само шест месеца след приемането на България за член на Европейския съюз) – чл.134, ал.1, т.8 от Закона за устройство на територията. Като юридическо лице с нестопанска цел, е било внесено до областния управител мотивирано предложение за изменение на общия устройствен план, приет на 03.11.2006 г. от Община Берковица. Преди това екоорганизацията е внесла в Община Берковица още през м. юли 2006 г. мотивираното си искане за спиране проекта на “Главболгарстрой” АД, заради предвижданото трайно увреждане на планината, която е подарена на тази фирма от общинския съвет(само 4% е запазеното участие на общината в проекта). Природозащитниците предлагат горе в планината да се построят само проектираните кабинков лифт и голяма ски-писта до връх “Среден Ком”, а ВИП-къщите за 5 000 човека и хеликоптерната площадка да не бъдат в девствената част на Балкана на 1700 метра надморска височина – във вододайната зона при връх “Щърковица” и в местностите “Горна и Долна Курия”. Бетоновото строителство да бъде около град Берковица и с. Бързия, като по този начин ще се гарантират и ползите за населението от региона в развитие на туристическия бизнес. Тази жалба на НД “Екогласност” против проекта, подадена в законовия срок на общественото му обсъждане, обаче е скрита в Община Берковица и не е представена пред Регионалния екологичен експертен съвет на РИОСВ-Монтана, което е дало основание на Административния съд – Монтана да констатира, че са налице данни за нарушение на чл. 71 от Административно-процесуалния кодекс (Общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации). Първоинстанционният съд е приел това закононарушение като още едно основание за необходимост от произнасяне на административния орган – областен управител, по направеното искане от екоорганизацията.
Петър Пенчев – зам.-председател на Национално движение “Екогласност”, заявява: “Както Рила, Иракли, Странджа, са национални по значение, така и опазването на Берковски балкан не може да бъде от местно значение – Западна Стара планина има не само регионално и национално значение, но с включването й в Европейския проект Натура 2000, тя придобива и европейско значение със закрила и от европейското законодателство. Това, че Община Берковица стопанисва голяма част от Балкана, не й дава право да унищожава природата. Жалко е за поредната проява на липса на кураж от българския съд да защити българската природа в интерес на обществото. Подобен бе случаят със скандалното съдебно решение на ВАС за “Странджа”, което изкара на улицата стотици протестиращи граждани, чиито постоянен натиск принуди Народното събрание да приеме спешно специален извънреден закон за отмяна унищожителното спрямо околната среда решение на българския съд от миналата година.”
След като последната българска съдебна инстанция сега остави жалбата на “Екогласност” без разглеждане и след безпрецедентното отказване на България от действащото европейско законодателство (само шест месеца след присъединяването ни към Европейския съюз, Народното събрание отне дадената от 26.01.2007 г. възможност за участие на обществеността при изменение на общите устройствени планове – отмени от 27.07.2007 г. чл.134, ал.1, т.8 от Закона за устройство на територията), НД “Екогласност” отправи на 27.02.2008 г. своето оплакване пред Европейската комисия. Поради проявеното безхаберие на всички български власти за Натура 2000, на природозащитниците остава само надеждата, че подобно на “Бог да пази България!”, ще се сбъдне новата вяра – Брюксел да пази Берковски балкан и цялата красива природа на България, за да могат да останат за бъдните поколения.