Рискът да изтъкнеш различието си

Времето върви бавно, когато се чудим какво да правим с него. Времето върви бързо, когато е запълнено с действие, мисли, идеи.“Който не копнее за абсолютното, казва Сезан, остава в състояние на посредственост”. А всъщност абсолютна истина няма. Всеки човек възприема онези възгледи и позиции, които в най-голяма степен хармонират със своето – усещането му. Всеки от нас има своя истина, която предопределя различието между него и останалите. В човека не съществува предварително изграден идеал, с който да сравнява останалите неща. Личността живее чрез търсене на идеалното за съответния човек познание. Човек трябва да търси собствения си път, по който да постигне своите истини и идеали. Но не всички хора са склонни да следват и отстояват своя абсолют, защото това значи да поемеш риска да изтъкнеш различието си. Сенека твърди, че “Нищо не ни причинява по-големи беди, отколкото когато се съобразяваш с мнението на хората и когато приемаме за най-правилни онези възгледи, които срещат най-голямо съчувствие и намират много последователи”. Човек трябва да живее и да се бори докрай, за да спаси своите мечти. Защото да се бориш, означава да живееш. Малко хора разбират, че когато удавят мечтите си в калта и мръсотията на действителността, животът им се превръща в съществуване – празно и безсмислено. Всеки предпочита богатството, материалното, без да съзнава, че то ограничава и убива мечтите ни. Не подкрепям римляните с тяхното statu quo: “Напълни очите си с чудеса, живей, като че ли ще умреш след 10 секунди!”

Днес реалността е жестока и човек все повече губи силата на духа, все повече се отчайва. Не всички хора са склонни да поемат риска да отстояват своя абсолют. Не е ли най-прекрасно да запазим себе си такива, каквито ни е създала природата, да бъдем естествени, самоуверени, себеуважаващи се. Но така пак ще си спечелиш омразата на останалите, защото не си като тях и ще убият духа ти. Щом не си с мен, значи си против мен – такава е философията на обществото. А какво е обществото? Може би овче стадо, което върви след овена и се подчинява сляпо на заповедите му. Но от това някой страда, някой, различен с нещо от останалите – било по ум, било по красота.

И още: “Човек трябва сам да може да си наложи усилие и по този начин да закалява волята си”. Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.

* * *

* * * От конкурса Жените, сексът и градът