Желана, единствена, незаменима

Нашият живот е като един живот на птица. Раждаме се, учим се да “летим”, а после “свиваме гнезда”, отглеждаме деца и чак след години като уморена от дългите полети птица, оставаме насаме със своите спомени, необезпокоявани от никого и от нищо. А те са написани като на книга.

Разгръщайки лист по лист, ние “четем” за нашите дела, за всичко, което сме извършили и това, което сме били, като именно сега виждаме своите грешки, човешки слабости и недостатъци.

Отваряйки книгата и четейки първите листи, пред нас се разкриват родният край, бащиният дом, нашето детство, децата, с които сме играли и жената, без която не можем. Жената, на която дължим толкова много и ни е нужна като хляба и водата. Жената, която самочувствие ни дава и духовността си ни предава!

Подухва топъл и тих ветрец, който разпръсква тези спомени и обръща следващите листи, свързани с младостта. Тук именно ни учат, дават ни съвети, укоряват ни и ни прощават.

И така, летейки като птици волни и свободни, падаме на земята, изведнъж се опомняме и тръгваме по трудния път на живота, докато достигнем онзи преломен момент, в който книгата бавно ще се затваря, за да направим равносметка на години и дела. За да изплуват отново пред нас: животът суров и мрачен, пъстър и весел, живот на срещи и раздели, и домът изпълнен с толкова топлина и нежност, защото не с бетон и камък той граден е, а с нашата любов.

А накрая още веднъж ще се вгледаме в образа на тази, която ни роди и помага в живота. Четири са буквите, образуващи тази хубава и звучна дума – мама!
Тя е желана, единствена, незаменима!
А животът прекрасен дава криле, на онзи, който мамо с обич зове!

За тебе мила мамо,
ще нанижа комплименти като огърлица
за да бъдеш по-велика от кралица!
Съветите ти слушам като от мъдрец,
и пак по твоя, мамин образец,
на своя син ще бъда аз опора,
в прегръдките му ще търся отмора!
Възпитан мъж да израсте,
свидни думи като мен да изрече:
Обичам те! Безкрайно много те ценя!
Майко моя, истинска жена!

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”