Молитва

18.03.2009г. / 12 57ч.
Аз жената
Молитва

Тя се смалява ей така, пред очите ми,
навярно, защото е почти непосилно
да носи все тъй на раменете си тихи
товара на цялото време отминало...

Тя се опитва да бъде предишната
и да води деня по своята си пътека,
но, навярно, защото много път са изминали
нещо не я слушат, напоследък, нозете...

Тя присяда за малко и се взира унесено
във неясното, дето отпреде я чака,
нещо вдига от масата, нещо премества,
а пък аз, мълчешком, страха си изплаквам:

Още рано е, рано за тръгване... после...
Ти недей, не ми я вземай все още, Господи...

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”

Коментирай
1 rate up comment 1 rate down comment
ВИОЛЕТА ( преди 11 години )
Много е истинска и трогателна тази молитва. Тя извира от сърцето на Иванка.Тя ме развълнува и разплака... В живота идва и този момент, когато виждаме промяната в майчицата,неизбежното което предстои.Всичко това много боли. Разума ни подсказва, че е нормален изход от Живота, но сърцето не иска да приеме.Молим се!... Благодаря за хубавата молитва!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1 rate up comment 1 rate down comment
Соня ( преди 11 години )
Това е най-прочувственото стихотворение, което съм чела някога. Иванка, направо ми напълнихте очите със сълзи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар