Счупен термометър – какво да правя?

Може би ви се е случвало точно в най-неподходящия момент, когато детето гори с висока температура, когато не знаете какво да правите и почти сте на ръба на паникьосването, за капак, без да искате да счупите живачния термометър.

Вече не продават такива, но пък може би много майки, като мен, смятат, че живачните термометри са по-точни от електронните и си пазят по един такъв у дома. Може би има много качествени електронни, но със сигурност има още повече некачествени такива. Аз например имам един, който винаги показва едни и същи градуси – идеален е за хора, които постоянно си мислят, че им има нещо и им трябва безобидно успокоително. Но когато нещата са наистина зле, определено не помага.

Та когато счупим скъпоценния ни живачен термометър трябва да не се паникьосваме. Казвам го, защото вече съм се паникьосвала, изчела всичко в интернет, посъветвала съм се с всякакви химици и в крайна сметка нищо фатално не се е случило.

Първо, както ще ви успокоят, в битовите термометри се слага все пак много малко количество метален живак. Опасностите идват, ако с години се вдишват парите му или се разлее директно върху кожата.
Ако се случи обаче да счупим термометър в конкретна стая – то тогава всички трябва да излезем оттам, най-вече да преместите детето и да отворите прозорците.

Ако по някаква причина децата са счупили термометъра, когато не сте ги наблюдавали, трябва да разберете как точно се е случило, дали са пипали блестящите топчета, дали са им полепнали по панталонките и ако да да изхвърлите дрехите, с които са били, да ги изкъпете с вода и сапун. След това да излязат на въздух и да постоят известно време там. Ако са си търкали очите или са си лапали пръстите, трябва да се направи промивка и да се потърси лекарска помощ, най-добре да го откарате направо в токсикологията.

След като сте се уверили, че никой не е пострадал, трябва да съберете живака. Най-добре първо да посетите аптеката и да купите сяра на прах, с която да поръсите мястото, където е бил разпръснат живакът. След което събирате всичко с тънка лопатка. Може да използвате всичко, което лепка – лейкопласт, тесто, пластилин, дъвка, влажна тоалетна хартия. Просто обирате пода, така че малките метални топченца живак да залепнат по лепкащата повърхност.

Ако живакът се е разпилял върху теракота, събирането е лесно. Ако обаче е върху килим или мокет е почти невъзможно. Трябва или много да си играете с пипета да ровите да търсите топчетата или да си купите нов килим, а стария да изхвърлите. Същото е и ако е попаднал в пролуките на паркета – него ще е по-трудно да смените, затова трябва по-щателно да търсите и да чистите. Тук сярата би помогнала.
След което вземате стъклен буркан и изхвърляте в него събраното. Слагате капачката и готово. Живакът не бива да се изхвърля в контейнерите с битови отпадъци, но пък ако решите да го изхвърлите по правилата ще се видите в още по-голямо приключение. Може би все пак в аптеките е възможно да знаят къде се изхвърлят токсични отпадъци.

Почиствате помещението, измивате го и го оставяте с отворени прозорци, да се проветри хубаво. Живакът се изпарява и изчезва. Важното е да не сте там, когато това се случва, за да не вдишвате отровните пари.

Снимка: Вергиния Генова

Прочетете още:

• Спират живачните термометри за сметка на живачните лампи
• Какво да правим при висока температура?
• Въпроси и отговори за повишената температура