Колко надежда?

декември, януари, февруари 2004
Продължаваме! Близко сме до целта! Напред! Пак работим за бебе. Ще го направим днес, утре. Ще дойде точно след отпуска. Колко освежаващо! Ще бъде есенно бебе. Колко кехлибарено! Ще варим компоти и сладко. Колко българско! Ще заделим вино за абитуриентската. Колко бохемско! Ще заредим гаража с тикви. Колко хранително! И изобщо каквито сме грижовни и двамата! Колко родителско!

март, април, май, юни 2004
Какво става? А! Отново работим за бебе. Ще стане тези дни вече, вярвам. Колко странно! Ще отида на лекар за профилактика. Колко отговорно! Ще направя всичко, каквото ми кажат. Колко послушно! Ще лежа с краката нагоре. Колко комфортно! Ще дам кръв от вената. Колко смело! Ще отида при най-добрия лекар в града. Колко сериозно! И изобщо ще се постараем и двамата повече. Колко изпълнително!

юли, август, септември, октомври 2004
Ние пак сме тук. Работим усърдно, но нещо не се получава. Ще трябва да се мобилизирам. Колко още? Ще започна отначало. Колко на чисто! Ще избера специалист. Колко задълбочено! Ще прочета в Интернет всичко. Колко правилно! Ще отида на лекар подготвена. Колко културно! Ще изискам да ми помогнат. Колко войнствено! И изобщо ще обърна света, но ще имаме бебе. Колко още да чакам?

ноември, декември, януари, февруари 2005
Работим. За тоз дето духа... Намерих компания. Колко ме разбират! Вием заедно в безсънните нощи. Колко глутнишко! Казах на майка ми и няколко близки човека. Колко травмиращо! Направихме много изследвания. Колко разоряващо! Здрави сме. Колко успокояващо! Здрави, ама не става. Колко психарско! И изобщо къде съм, какво става, как се озовах аз там? Колко неразбиращо!

март, април, май, юни 2005
Поработваме. Не сме се отписали... Гледаме детски колички в парка. Колко искаме! Стискаме си ръцете и кроим планове. Колко съпружеско! Няма да се разделяме. Колко сълзливо! Огледаха с камера матката. Колко хай тек! Няма причини. Колко неискано! Няма Господ. Колко ясно! Няма живот. Колко отчайващо! И изобщо не ми се говори...

юли, август, септември 2005
Работим си. Убиваме времето... Бременна съм. Какво? Бременна съм. Неее! Бременна съм. Имам положителен тест. Колко невероятно! Бебето има пулс. Колко променящо! Заспивам права. Колко смешно! Глезят ме и ме пазят. Колко сме щастливи! А после – пулсът е забавен. Колко е пулсът? Ембрионът умира. Колко кратко! Миссед аборшън. Колко да обяснявам? Боли. Колко дози? И изобббпппшшш...(...)

ноември, декември, януари 2006
Почиваме. Плачем. Изплашени сме. Колко още ни е писано? Какво е животът? Колко философско! Къде е оправданието? Колко виновно! Как да се изправя? Колко паденческо! Кой да помоля за помощ? Колко безизходно! Снимаме се за Коледа. Колко неуместно! Уж гледаме напред. Колко неубедително!

февруари, март, април, май 2006
Минават си дните. Приучени сме на труд... Пак щяло да стане. Колко познато! Пак тръгвам по лекари. Колко циклично! Здрави сме. Колко окуражително! Здрави, ама не става. Колко мистично! Всички имат бебета. Колко хубаво! Всички вече питат. Колко загрижено! Всички измамвам. "Колко не сме готови"! Сигурно се усещат. Колко искам да ме оставят на мира! Изобщо!

юни, юли, август, септември 2006
Три години работим. Колко време! Досега милионери да бяхме. Колко кръчмарско! Хубаво лято изкарахме. Колко слънце и плодове! Правихме любов. Колко възбуждащо! Банските съхнеха бързо...

Задава се есен. Колко кехлибарено!...

...

Сезони. Колко сезони! Години. Колко години!

...

Надежда.

...

Колко надежда?

Мари