Историята на Соня

Преди 8 години се запознах с един мъж и заживяхме заедно. Съвсем естествено се появи желанието да имаме дете, но с месеци нищо не се получаваше. Тогава за първи път отидох на лекар. За моя изненада, той ми предписа някакви билки, които пих известно време и не ми помогнаха. Наложи се да потърся друг лекар. Тогава ми откриха миома на матката и това ме съкруши. Започна едно безкрайно ходене по мъките, от лекар на лекар, докато една приятелка не ми каза за доц. Щерев, който тогава оперираше в “Майчин дом”. Доц. Щерев ми направи успешна операция и с приятеля ми повярвахме силно, че ще имаме свое дете. Възстановявах се една година и пак започнахме да опитваме. Но всеки месец тестът беше отрицателен.

Тогава отидохме в клиниката на доц. Щерев и си направихме пълни изследвания. Оказа се, че проблемът е в партньора ми, въпреки че има дете от предишния си брак. Спасението за нас се оказа методът ИКСИ – взеха негови сперматозоиди и ги инжектираха в моя яйцеклетка. Когато дойде моментът да поставят ембрионите в мен, и двамата много се вълнувахме. Толкова дълго чакахме този момент. Първият тест за бременност бе слабо положителен, чертичките бяха много бледи. Ембрионът така и не успя да се закрепи.

Решихме да не се отказваме и да продължим напред. Направихме още два опита за ин витро, и двата – неуспешни. През това време в отношенията ни настъпи хлад, започнахме да се караме. На последния ин витро опит приятелят ми изобщо не дойде и след това се разделихме. Не мога да ви опиша самотата от това да изгубиш любимия и да не можеш да имаш дете. Тогава си обещах, че няма да се откажа дори след десетия опит и ще направя всичко по силите си, за да имам дете. Моралната подкрепа на лекарите в клиниката ме зареди с оптимизъм. За петия ми опит за забременяване решихме да използваме донорска сперма. Въпреки че нямаше резултат, продължих да упорствам и да вярвам, че ще успея.

Преди петия опит се оказа, че фоликулът ми не е спукан и нещата няма да се получат. Бях изморена от пътуването до София, нямах никого до себе си, не знаех какво да правя. Тогава един от лекарите намери спортен екип и ме накара да отида във фитнес зала и да се натоваря силно, за да се спука фоликулът. Цял час тренирах усилено в първата зала, която намерих. Когато се върнах в клиниката, веднага ми направиха инсеминация и... забременях. След четири години, след четири неуспешни опита и раздялата, сега нося в себе си една малка рожба. Решила съм да отгледам детето си сама и да му дам най-доброто.

Мили жени, не се отказвайте, не обръщайте гръб на мечтата си, когато се сблъскате с трудности. Винаги има надежда!