До всяко добро същество...

Пред мен изникват образите на най-любимите хора: родителите ми, баба ми, прекрасният ми съпруг, познати, приятели... За всеки един мога да напиша по нещо добро, но аз искам разказът ми да е за някой специален човек, някой, който заслужава да го нарека “Благодетел”.

Денят е 15.09, пак си пия сутрешното кафе с вас и отново влизам в “конкурси”. Не знам защо, но зададената тема ме привлича, искам да разкажа за някого, но все още не се сещам за подходящия човек, а времето до края на конкурса не е много.

Затварям “Аз-жената” и отварям форума, в който си пиша с други майки от града ни. В очите ми се набива непознат псевдоним. Прочитам поста на тази “мама” и оставам приятно изненадана от написаното. Тя призовава всички ни да направим акция с мотото “Не шофирай смъртоносно”. Предлага акцията да се проведе на две от централните ни пешеходни пътеки и да се съберем колкото се може повече майки с деца. Тя се заема да направи стикери, плакати, да покани медии и полицай. Веднага пиша че ще участвам в акцията и ще помогна с каквото мога. Също така моля всички след тази акция да направим и друга, която да е срещу високата скорост на колелетата по центъра. В началото на Август дъщеря ми беше блъсната от колело и от тогава обмислям по какъв начин да успея да убедя Общината, че трябва да се направи нещо с тези “хвърчащи” колелета в централната градска част.. Майката с непознатият за мен псевдоним, предлага ако искам да се срещнем и да ми помогне да формулираме писмо до Общината.

Срещата се състоя на другия ден. Бях много изненадана, когато пред себе си видях симпатична, ведра и усмихната жена. В началото се заговорихме за семействата си. Оказа се, че момиченцето й, което е на 5 годинки, е с увреждания и е в инвалидна количка. Мъжът и бил военен, какво съвпадение, моят също е военен. На въпроса ми в кое поделение е, тя с усмивка отговаря: “близо до Ямбол”. Изненадана съм, “чак до Ямбол, толкова далеч, а ти как се справяш с момиченцето си”?. И тя пак с тази прекрасна усмивка ми отговаря, че успява да се справя и сама, и че колкото повече трудности среща на пътя си, толкова по-борбена ставала. Казва “най-трудни бяха първите две години на рожбичката ми. По цели вечери плачеше и аз просто не спях, нямах право да спя, тогава стоях до нея, четях и мислех... “Забравих да Ви кажа, че Красимира(моята благодетелка) е била журналистка. Може би това й е дало тласък непрестанно да търси отговор на проблемите, а не да се оплаква, че животът и е тежък. Освен грижите за детето, както вече споменах, Красимира се заема да организира акцията “Не шофирай смъртоносно”, също така прие при сърце и желанието ми да направя нещо срещу колелетата по центъра ни. Започна в духа на журналистиката да нахвърля въпросната молба и ми предложи тя да я разпечата и да остави едно копие за събиране на подписка. Поговорихме още малко, разбрах, че е член на сдружение “Св. Мина”- гр. Добрич и че с общи сили се бори за правата на децата с увреждания. Разделихме се, отново с усмивка. През целият ден не можах да спра да мисля за тази невероятна жена, която въпреки не лекия си живот, въпреки многото задачки, с които се е заела е готова да подаде ръка на всеки, помолил я за помощ.

На другия ден се срещнахме съвсем случайно. Този път беше с дъщеричката си Песи, прекрасно дете. Отново пихме заедно кафе, а тя ми сподели още няколко идеи, който мисли скоро да осъществи. Първата е да се заеме с организацията на благотворителен Коледен базар, а втората е да започне подготовка на проект за изграждане на защитени жилища в Добрич за деца с увреждания - по програмите на социалния министър. Във форума, в който си пишем, попаднах на неин пост в който споделя, че е готова да стане приемен родител на дете с увреждания. Не знам от къде черпи сила за всичко това, но знам че е един от най-добрите и усмихнати хора които съм срещала. С гордост мога да кажа, че и аз познавам човек, заслужил си прозвището ”Благодеятел”. Благодаря на съдбата, че ме срещна с Красимира и че успях да Ви разкажа за нея. Така “до всяко добро същество, застана още едно”.

От конкурса Мини благодеятел