Кога да усетим майчинството за първи път?

16.02.2009г. / 13 16ч.
Вергиния Генова
Кога да усетим майчинството за първи път?

Кога да станем майки? Всеки има свой отговор на този въпрос. Отговори от – когато Бог реши, до когато му дойде времето. И именно заради това е интересно какво мислят съвременните жени по този вечно женски въпрос.

Бабите и прабабите ни са се омъжвали на по 15-16 години и е било нормално до 20-тата си годишнина да са усетили тръпката и радостта от майчинството.

В днешно време дори децата да израстват по-бързо и по-рано да навлизат в света на големите, те рядко дръзват да създадат семейство преди 20-тата си годишнина. От една страна защото, за разлика от преди сто години, днешните родители са твърдо против – децата първо трябва да се изучат, да си намерят добра работа, да си стъпят на краката и чак тогава да мислят за деца. Родителите обикновено мислят доброто на децата си, но дали винаги могат да предугадят наистина най-доброто за тях.

Кога да станем майки? Този въпрос стои пред всяко момиче – едни искат да станат с желание майки, други са уплашени от алтернативата, трети искат да я отдалечат колкото се може повече във времето, четвърти преживяват кошмара на аборта преди да са станали майки и т. н.

За всички тези реакции и състояния може да се напишат томове по психология, но без съмнение всяка от нас е мислила по този въпрос, а съвременното общество е утвърдило няколко типа майчинство.

Изненадващо майчинство
Едни стават майки за първи път, когато сбъркат – било то със сметките с овулацията, било то с доверието в партньора. Едни бъркат на по-малко години, други на повече, но пред тях се изправя въпросът – да стана ли майка точно сега, дали ще имам друг шанс, дали няма да си проваля бъдещето? Стотици въпроси и възможността за първи път да станем майки.
Безспорно това е доста рискован и доста драматичен начин.

Планирано майчинство
По-добрият и по-спокойният вариант вероятно е планираното майчинство. Поживели сме известно време с партньора, видели сме, че той и само той искаме да бъде баща на децата ни и действаме според този план. Това може да се случи при някои на 20 години, при други на 30, но е напълно осъзнат и желан етап от живота им. Обикновено се случва когато сме завършили образование, избрали сме професия и вече имаме стаж в избраното трудово поприще. Стъпили сме си здраво на краката и се оглеждаме какво ли още ни липсва в красиво подредения и уютен дом – бебе, разбира се.

Притиснати от годините
Други стават майки, защото им идва времето. Биологичният часовник неумолимо трака и когато прехвърлим 30-те, започваме да мислим и копнеем за бебе. При някои разбира се часовникът трака много по-бързо и те още на 25 години бързат да станат майки. Обикновено жените ги хваща доста по-рано от мъжете параноята, че може би няма да станат майки и те усилено започват да търсят партньор. Всеки срещнат мъж е атакуван с предложение за брак и деца. Този тип догонващо майчинство не е най-добрия начин. Може би трябва да спрем за минута, да си поемем дъх и да отворим широко очи, за да видим и изберем по-добре подходящия човек.

Ин-витро майки
За щастие живеем във време, в което науката се е развила до там, че да вземе страната на жените, които искат да станат майки. Всякакви репродуктивни проблеми могат да бъдат преодолени, стига да има доброто желание и достатъчно средства. Ин-витро проблемът е социален проблем и ние като общество трябва да се научим да уважаваме естественото желание на жените да станат майки и да им помогнем в това.
Така че благодарение на ин-витрото никога не е късно и никога не е невъзможно да станеш майка. Наскоро четохме за 60-годишна индийка, която станала майка на близначета, благодарение на метода ин-витро.

Майки по призвание
Има ли такива? Не са ли всички жени майки по рождение, майки по съдба. Не, разбира се – има всякакви съдби и всякакви жени – с различно възпитание, мироглед и приоритети. Има такива, които не смятат, че най-великото нещо, което една жена може да направи на този свят е да роди и да отгледа дете – те смятат, че могат да бъдат много по-полезни на света и много повече лично удовлетворени от живота, ако се отдадат изцяло на кариерата си, да направят ново достижение в науката, да бъдат най-добрите мениджъри. Има жени, които не искат да стават майки и ние сме длъжни да уважим това им желание.
Но пък има и такива, които смятат, че тяхното призвание е именно да раждат и да отглеждат деца. Може да ни се вижда странно, точно в XXI век, но е факт. Сигурно всеки познава поне по една жена, която би искала да посвети сто процента от времето на децата си – а някои го и правят. Омъжват се млади и докато връстниците им още обикалят дискотеките, те вече са станали няколко пъти майки.
Пълна къща с деца – това е тяхната сбъдната мечта.

А вие кога и как почувствахте желание да станете майки или съответно да решите, че това занимание не е за вас? Има ли според вас подходяща възраст да станеш майка за първи път?...

Коментирай
2 rate up comment 0 rate down comment
ян ( преди 5 години )
Навремето жените са имали повече права отколкото сега. Имали са ПРАВО да се женят много млади и да раждат колкото си искат деца и никой не им е казвал нищо лошо. Хората са го приемали за нормално. А сега сигурно от "морални" съображения хората не гледат с добро око на жени, родили мн. млади и на жени, които имат мн. деца. Затова аз им завиждам на нашите баби и прабаби, защото са се женели много млади и са изпитвали любовта и радостта на майчинството рано. А сега повечето жени живеят ограничен живот без мъже, без приятели, бе деца, като монахини, обречени на вечна девственост и самота. *** живот!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
ян ( преди 5 години )
Според мен животът на нашите баби и прабаби е бил мн. по-хубав, интересен, забавен и смислен от нашия сега. Навремето е било мн. по-хубаво да си жена, отколкото сега. Сега животът на жените е много скучен. В днешно време повечето жени до 30-40 г. си са нямали нито един приятел, то какво остава да имат деца. А навремето жените са се женели още на 18-19 г. и са изпитвали щастието и радостта от майчинството млади. А сега животът е много скучен и хората са много задръстини, нямат си приятели до 30-40 г., женят се стари, раждат много възрастни, или си остават неженени за цял живот. Пълна скука!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Вергиния ( преди 12 години )
Майките осиновителки - съжалявам, вярно ги забравих като обособена група, но те трябва да се вписват в майки по призвание :)защото, ако не си призван да даваш любов не би осиновил дете:) Хубаво е, че има такива хора.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Мария ( преди 12 години )
Забравихте майките, които осиновяват деца. Аз не мога да си представя някой да може да обича детето си повече отколкото аз своето осиновено момиченце.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
birenka ( преди 12 години )
при мен дойде по-късно, след началото на 30-те, но не съжалявамОт редакцията:Поправихме "се съжалявам" на "не съжалявам. Вероятно е неволна печатна грешка. Ако не е, молим за разбирането Ви.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар