Кога да станем майки? Всеки има свой отговор на този въпрос. Отговори от – когато Бог реши, до когато му дойде времето. И именно заради това е интересно какво мислят съвременните жени по този вечно женски въпрос.
Бабите и прабабите ни са се омъжвали на по 15-16 години и е било нормално до 20-тата си годишнина да са усетили тръпката и радостта от майчинството.
В днешно време дори децата да израстват по-бързо и по-рано да навлизат в света на големите, те рядко дръзват да създадат семейство преди 20-тата си годишнина. От една страна защото, за разлика от преди сто години, днешните родители са твърдо против – децата първо трябва да се изучат, да си намерят добра работа, да си стъпят на краката и чак тогава да мислят за деца. Родителите обикновено мислят доброто на децата си, но дали винаги могат да предугадят наистина най-доброто за тях.
Кога да станем майки? Този въпрос стои пред всяко момиче – едни искат да станат с желание майки, други са уплашени от алтернативата, трети искат да я отдалечат колкото се може повече във времето, четвърти преживяват кошмара на аборта преди да са станали майки и т. н.
За всички тези реакции и състояния може да се напишат томове по психология, но без съмнение всяка от нас е мислила по този въпрос, а съвременното общество е утвърдило няколко типа майчинство.
Изненадващо майчинство
Едни стават майки за първи път, когато сбъркат – било то със сметките с овулацията, било то с доверието в партньора. Едни бъркат на по-малко години, други на повече, но пред тях се изправя въпросът – да стана ли майка точно сега, дали ще имам друг шанс, дали няма да си проваля бъдещето? Стотици въпроси и възможността за първи път да станем майки.
Безспорно това е доста рискован и доста драматичен начин.
Планирано майчинство
По-добрият и по-спокойният вариант вероятно е планираното майчинство. Поживели сме известно време с партньора, видели сме, че той и само той искаме да бъде баща на децата ни и действаме според този план. Това може да се случи при някои на 20 години, при други на 30, но е напълно осъзнат и желан етап от живота им. Обикновено се случва когато сме завършили образование, избрали сме професия и вече имаме стаж в избраното трудово поприще. Стъпили сме си здраво на краката и се оглеждаме какво ли още ни липсва в красиво подредения и уютен дом – бебе, разбира се.
Притиснати от годините
Други стават майки, защото им идва времето. Биологичният часовник неумолимо трака и когато прехвърлим 30-те, започваме да мислим и копнеем за бебе. При някои разбира се часовникът трака много по-бързо и те още на 25 години бързат да станат майки. Обикновено жените ги хваща доста по-рано от мъжете параноята, че може би няма да станат майки и те усилено започват да търсят партньор. Всеки срещнат мъж е атакуван с предложение за брак и деца. Този тип догонващо майчинство не е най-добрия начин. Може би трябва да спрем за минута, да си поемем дъх и да отворим широко очи, за да видим и изберем по-добре подходящия човек.
Ин-витро майки
За щастие живеем във време, в което науката се е развила до там, че да вземе страната на жените, които искат да станат майки. Всякакви репродуктивни проблеми могат да бъдат преодолени, стига да има доброто желание и достатъчно средства. Ин-витро проблемът е социален проблем и ние като общество трябва да се научим да уважаваме естественото желание на жените да станат майки и да им помогнем в това.
Така че благодарение на ин-витрото никога не е късно и никога не е невъзможно да станеш майка. Наскоро четохме за 60-годишна индийка, която станала майка на близначета, благодарение на метода ин-витро.
Майки по призвание
Има ли такива? Не са ли всички жени майки по рождение, майки по съдба. Не, разбира се – има всякакви съдби и всякакви жени – с различно възпитание, мироглед и приоритети. Има такива, които не смятат, че най-великото нещо, което една жена може да направи на този свят е да роди и да отгледа дете – те смятат, че могат да бъдат много по-полезни на света и много повече лично удовлетворени от живота, ако се отдадат изцяло на кариерата си, да направят ново достижение в науката, да бъдат най-добрите мениджъри. Има жени, които не искат да стават майки и ние сме длъжни да уважим това им желание.
Но пък има и такива, които смятат, че тяхното призвание е именно да раждат и да отглеждат деца. Може да ни се вижда странно, точно в XXI век, но е факт. Сигурно всеки познава поне по една жена, която би искала да посвети сто процента от времето на децата си – а някои го и правят. Омъжват се млади и докато връстниците им още обикалят дискотеките, те вече са станали няколко пъти майки.
Пълна къща с деца – това е тяхната сбъдната мечта.
А вие кога и как почувствахте желание да станете майки или съответно да решите, че това занимание не е за вас? Има ли според вас подходяща възраст да станеш майка за първи път?...