На майка ми – моят “прозорец” към света

Преди 2 години и 7 месеца родих малко прекрасно момиченце на име Цветомира, два килограма и 740 грама,48 см. Малко бяло ангелче, което ме накара да се почувствам най-гордата жена на света, най-смелата, най-успялата, дала живот на най-истинското нещо на този свят – един човешки живот. И най-уплашената... първата ми мисъл беше дали бих могла да дам на това малко съкровище това, което аз получих и получавам от своята майка?! Как? Ще се науча ли? Ще мога ли да й покажа как се става Човек с главно“Ч”?...

Аз съм на 30, нямам велика кариера, но мога да кажа, че съм щастлив човек. Имам най невероятното нещо в този живот – прекрасни родители, малка дъщеричка, съпруг и малко, но добри приятели. Майка ми, която ме направи мислещ, различен и уважаващ човек, готов да се бори и можещ да губи, е моят ценен дар. Тя ме научи, че най-прекрасния ден е днешния; че не трябва да се страхувам когато губя, че мога да се заблудя, но не трябва да вярвам безпрекословно; че не трябва да се отказвам от мечтите си; че не трябва да съм егоист; че мога да съм щастлива стига само да осъзная, че щастието е до мен; да вярвам в истинската любов, онази, която те кара да потръпваш от удоволствие, че този другия е до теб и го има... Научи ме да обичам със сърцето си... да обичам годините си и да ценя “полета” на 20-е, когато смятах, че мога всичко и “летях” с мечтите в мислите си навсякъде, където поисках; “тежестта” на 30-е, когато се променят приоритети, мислиш трезво, рационално, но знаеш, че ако загубиш битката все още можеш да спечелиш войната; и красотата на 40-е и 50-е и т. н., които знам, че ще дойдат и са красиви със своите неповторими преимущества.

А тогава, когато ме оставиха сама след раждането, и стоях на масата, умираща от страх и потънала в бездната на своите мисли, на вратата видях МОЯТА майка! Сякаш Господ чу молитвите! Тя ме погали, усмихна се с пълни със сълзи очи и както винаги нямахме нужда да говорим, очите ни говориха и аз знаех, че тя ще е до мен, ще ме научи на всичко, което не мога и ще бъде с мен още толкова, колкото трябва да бъдем! Тя знаеше колко много имам нужда от нея, а аз не можех да го кажа, защото от сълзите ми беше заседнала от онези “буци”, които не ти дават и да преглътнеш... но тя знаеше... Само поклащахме леко главите си и се възхищавахме на малкото човече в нашата “групичка” – станахме три си казахме! Мама, аз и моето малко бебе, което щеше да разбере колко много любов имам за него, колко любов ми е давана през годините, колко щастлива съм била...

Обичам майка си! И знам, че тя го знае! Знае го, защото всеки ден й го показвам! А ние трите знаем, че животът е твърде кратък, за да пропускаме и ден без да се усмихнем една на друга... и само с поглед... от онези пълни с блясък, истина и смисъл, да покажеш уважение, за това, че те е създала и направила човек; почит, за това, че няма никой друг, който би дал живота си за теб; любов от онази, която остава завинаги до теб и без която би останал половин човек на тази земя! Любов, която говори с очи, а очите са “прозорец към света” бях чела или чула някъде... моят “прозорец”, през който познах и усетих всяко чувство и разбрах кое е истинското на този свят, е моята майка.

Благодаря ти, МАМО, за това, че си моя майка и Благодаря на Господ за това с цялото си сърце!!!

Роси Колева-Йорданова
От любов към моята мама Цеци!

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”