На мама Венчи с любов

Затварям очи и пак съм на 5, протягам ръце и подсмърчам ридаейки... едно малко-голямо момиченце е пред вас, което е прегърнало куклата и я приспива за поредна вечер, а после се гушка без насита в МАМА!

Този топъл допир, този аромат на неродили се още цветя изпълва целия ми живот!

МАМА! Очите ми се пълнят със сълзи за скритата и неизвикана болка, която е в майчиното сърце! И веднага се сещам за една сърцераздирателна приказка на Ангел Каралийчев – “Майчина сълза”, в която майката се разделя със своята рожба, защото тя не може да полети заедно с нея, но с обещанието и с огромната майчина топлина – да се завърне напролет за своята малка и саката рожба! Има ли нещо по-голямо и по-силно от майчината обич? Нещо по-трогателно за сърцето? Нещо по-истинско и изпълващо душата с полет?...

Всичко, което си и което ще бъдеш, МАМО! Всичко, което си и което си била! Всичко, което си искала да бъдеш, а не си успяла... заради твоята малка дъщеря!

С този топъл допир живея, с този копнеж горя, благославям и благодаря на Бога! Моля се за сили, да предам тази обич и на моите, все още неродени деца!

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”