Мамо, ти създаде живот – създаде мен!

Може да се зачудите, но аз няма да пиша за своята майка! Тя знае колко много я обичам. Знае, че има специално място в моето сърце. Знае, че е ангел – моят ангел.

За всяко дете, неговата майка е най-добрата, най-обичаната..., най-..., най-...

Реших да ви разкажа една случка, която ме кара да се замисля не за себе си, а за непознат.

Веднъж, преди време, реших да направя нещо хубаво за някого, когото не познавам. Исках да направя някого щастлив, дори с малък жест от моя страна.

Събрах всички мои играчки от тавана и ги прибрах в кашони. Помолих баща ми да ги занесе в някой дом за сирачета.

Така и направи. Аз стоях в къщи и го чаках с нетърпение да се прибере, за да ми каже дали са се зарадвали децата. Били са много щастливи и подскачали от радост.

Много дълго време мислех за тях, представях си грейналите им личица.

След известно време отново реших да изненадам дечицата и им приготвих дрешки за по-малките и играчки за по-големите.

Татко ми предложи този път да отида с него, но аз отказах – “Няма да издържа на напрежението да гледам малките душички, които са изоставени съвсем сами от собствените си майки!”

Тогава все още нямах дете, а сега, след като имам най-прекрасната дъщеря, ми става още по-мъчно за тези деца, защото вече изпитвам най-красивите и силни чувства – чувства, които само една майка може да изпита!

След тази случка винаги се замислям за децата, които остават сами в този жесток свят, без да са вкусили от соковете на истинския живот – живот с родители!

Ето защо реших да пиша от тяхно име, защото тях няма кой да ги чуе!

“Мама – как хубаво звучи!
Мамо, ти създаде живот – създаде мен!
Носиш ме девет месеца под сърцето си!
Чувствам как бие то!
Чувам гласа ти, когато говориш!
Усещам ръката ти, с която ме галиш!
Нищо, че не ме виждаш – аз те усещам!
Но какво ли си мислиш в действителност, какво ли чувстваш към мен в този момент?!...
Дойде дългоочакваният ден и за двама ни. Още малко и ще бъдем заедно! Ще усетим допира и уханието на телата ни. Ще живеем заедно и нищо няма да ни раздели!

Ето... Колко е светъл светът! ... Колко много хора има в стаята...
Мамо, искам да те видя, искам да ме гушнеш в топлата си прегръдка. Искам да чуеш туптящото ми сърчице – така развълнувано бие то!
Но мамо, къде си? Защо не идваш? Аз те чакам, но теб те няма...
Боже, толкова съм малък, а имам огромна нужда от теб, мамо!
Моля те, ела... Моля те! Имам нужда да бъда обичан, имам нужда да обичам!
Искам да кажа “Мама”, но няма на кого...
Господи, защо се родих – има ли смисъл да съм сам...!?”

P. S. Аз не съм осиновена, но и да бях, щях да съм щастлива!!!

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”